Сребърни реки

Варваринът се втурна да помогне на падналия ездач, събаряйки две от съществата, които стояха на пътя му. Оказа се обаче, че бе подценил чудовищата. С помощта на своите кореноподобни стъпала и дълги ръце, те бързо се изправиха на крака и се вкопчиха в него, мъчейки се да го спрат.

В този миг Бруенор връхлетя върху тях. Секирата му посече едното надве, сякаш бе изсъхнал дънер, после се заби в другото, запращайки голям къс от тялото му във въздуха.

Дризт също се включи в боя, нетърпелив, ала в същото време изпълнен с онова хладнокръвие, благодарение на което бе оцелял в стотици битки. Над Сурбрин бе прехвърлен разнебитен мост, дело на чудовищата. Очевидно бе, че това са разумни същества.

Дризт надникна над брега. Конниците се бяха събрали около неочакваните подкрепления, ала точно пред него един от тях се бореше с всички сили с вкопчилото се в него чудовище, което се мъчеше да го събори на земята. При вида на странните, подобни на дървета същества, Дризт веднага разбра защо конниците носеха брадви и се зачуди какво ли би могъл да направи с тънките си ятагани.

Ала време за губене нямаше и като изскочи от прикритието си, той с всички сили заби двете оръжия в тялото на създанието. Те само го одраскаха, все едно се бяха опитали да прободат дънера на някое дърво.

Но и това бе достатъчно, за да спаси живота на ездача. С един последен удар, целящ да го зашемети, странното същество пусна конника и се обърна към Дризт. Бърз, както винаги, елфът промени тактиката си. Използвайки безполезните ятагани само за да отбива ударите, той изчака неприятеля да се нахвърли върху него и се хвърли в краката му. Съществото загуби равновесие и залитна назад. Само с един удар на двата ятагана, Дризт запрати чудовището към водите на Сурбрин. Още преди да успее да си възвърне равновесието, върху него се посипаха ритниците на елфа и то падна в реката, която бързо го отнесе надалеч.

По това време конникът вече се бе съвзел и сега насочи жребеца си към брега, за да благодари на непознатия си спасител.

Тогава видя черната кожа.

— Елф на мрака! — изкрещя той.

Свистящата секира свари Дризт напълно неподготвен. Благодарение на бързите си реакции той успя да отклони острието на брадвата, ала тъпата й страна го удари по главата и го зашемети. Залитна назад, но успя да се претърколи на земята, опитвайки се да се отдалечи, колкото се може повече от конника — знаеше, че човекът може да го убие, преди да успее да се съвземе от удара.

— Уолфгар! — изпищя Риджис, който се бе скрил недалеч.

Само с един страховит удар, от който тялото на чудовището се пропука по цялата дължина, варваринът довърши своя противник и се обърна точно навреме, за да види как ездачът се кани да пришпори коня си срещу Дризт.

Уолфгар изрева от ярост и се втурна натам. Сграбчи юздата на коня още преди животното да е успяло да се обърне напълно и вложи всичката си сила. В следващия миг и конят, и ездачът му лежаха безпомощно на земята. Животното успя да се изправи и нервно запристъпя напред-назад. Мъжът обаче остана да лежи — при падането си бе счупил крака.