Походът на дракона [Dragonquest - bg]

— Ха! — възкликна Ф’лар предизвикателно.

Когато те влязоха в Уейра, Мирим бе вътре сама и бъркаше яденето в големите котли. Двете зелени я наблюдаваха, кацнали на широката полица на камината. Тя изглеждаше странно деформирана около гърдите, докато Ф’нор не различи увитата около шията й превръзка, в която се спотайваше ранения кафяв. Малките му очички бяха като светли точици. Когато чу стъпките им по настилката, тя се извърна. Очите й се разшириха от изненада и тя бързо погледна от Ф’нор към Ф’лар. Устните й описаха едно учудено „о“, когато тя разпозна Предводителя на Уейр Бендън по приликата му с Ф’нор.

— А ти си… младата дама, която е Впечатила три? — попита Ф’лар прекосявайки голямата зала, за да отиде при нея. Мирим нервно се поклони няколко пъти, а кафявия загуби равновесие и ядосано закряска.

— Може ли да го видя? — попита Ф’лар и умело го погали по очното хълмче. — Той е истински красавец! Един миниатюрен Кант! — и Ф’лар лукаво погледна природения си брат, за да види дали е схванал шегата.

— Ще се излекува ли от раните си, а?

— Казва се Мирим — каза Ф’нор многозначително, с което загатна на брат си, че паметта му изневерява.

— О, да, Предводителю на Уейр, той се оправя — каза момичето и отново се поклони.

— Пълно коремче, както виждам — одобрително рече Ф’лар. После бегло погледна към притисналите се една към друга зелени върху камината и тихичко им заговори, за да ги успокои. Те почнаха да оправят тоалета си, като разперваха крехки полупрозрачни зелени крилца и извиваха гърбове, мрънкайки тихо от удоволствие. — Тези тримата май не ти оставят много свободно време?

— Ще се справя, сър, обещавам. Няма да пренебрегвам и задълженията си — каза задъхано тя, а очите й още бяха широко отворени от почуда. Тя ахна и се извърна, за да разбърка съдържанието на най-близката тенджера, а после отново се обърна преди мъжете да успеят да реагират. — Бреке не е тук. Бихте ли желали малко клах? Или от готвеното? Или…

— Сами ще се обслужим — увери я Ф’нор и взе две чаши.

— О, аз трябва да сторя това, сър…

— Ти трябва да си гледаш тенджерите, Мирим. Ние ще се оправим — каза й любезно Ф’лар, докато сравняваше наум неразборията в Занаятчийската Работилница с доброто домакинство и хубавата храна в Южния Уейр.

После даде знак на Кафявия ездач да преместят масата по-далеч от кухненското огнище.

— Можеш ли да чуваш гущерите? — тихо попита той.

— Нейните ли имаш предвид? Не, но по реакциите им лесно мога да разбера какво си мислят. Защо?

— Ей така, просто питах. Но тя не е избрана на Поход, нали?

— Не, разбира се че не, тя е храненица на Бреке.

— Хм, тогава това не доказва нищо, нали?

— Какво не доказва, Ф’лар? Главата ми не е пострадала, ала не мога да следя мисълта ти.

Ф’лар разсеяно се усмихна на брат си и уморено въздъхна.

— Ще си имаме проблеми с тия Лордове. Те са разочаровани и недоволни от Старовременните Уейрове и ще пречат на всички мерки за борба срещу Нишките.