Походът на дракона [Dragonquest - bg]

Ако… ако! Колко точно си приличат с Драконите?

Ф’нор сви рамене:

— Както ти казах могат да бъдат Впечатвани и са доста непретенциозни — той посочи Мирим до огнището, а после злобничко се захили. — Въпреки че не харесаха Килара. Роби са на стомасите си, макар че точно след Люпенето това е типична черта и за Драконите. Отвръщат на нежност и ласкателства. Самите Дракони признават родството си и не ревнуват от тях. Открих, че моята изпитва чувства, които предава с мисълта си. Те могат да предизвикат обич у този, който се грижи за тях.

— И могат да ходят в между?

— Грал, моята малка кралица, отиде. Но не бих се наел да гадая дали дъвчат огнен камък. Ще почакаме и ще видим.

— Но нямаме време — каза Ф’лар и стисна юмруци, а неспокойният поглед издаваше хода на мислите му.

— Ако успеем да намерим едно втвърдено люпило, готово да се излюпи на време за онази сватба и към това прибавим демонстрацията на изобретението на Фандарел… — Ф’нор не довърши.

Ф’лар се изправи с едно-единствено движение.

— Бих искал да видя кралицата ти. Ти си я нарекъл Грал?

— Истински Драконов ездач си, Ф’лар — засмя се тихо Ф’нор, като си спомни какво бе казала Бреке. — Без проблем си запомнил името на гущера, но забрави името на момичето… Няма значение, Ф’лар. Грал е при Кант.

— Има ли възможност да я повикаш тук?

Ф’нор обмисли любопитната възможност, но после поклати отрицателно глава:

— Тя спи и е натъпкана до гуша.

Така си беше. Тя изящно се бе свила до лявото ухо на Кант. Коремчето й бе издуто от сутрешното хранене и Ф’нор го намаза с ароматично масло. Тя благоволи да повдигне две клепки, но погледът й бе толкова мътен, че не забеляза новия посетител, нито пък Мнемент, който се бе опулил срещу нея. Той реши, че тя е много интересно създание.

— Очарователна е. Сигурен съм, че Лесса ще иска да си има една — измърмори Ф’лар и доволно се усмихна, докато слизаше от гърба на Кант, където се бе покатерил да я наблюдава. — Надявам се, че ще порасне още мъничко. Кант може да се прозее и да я глътне по невнимание.

— Никога — бе коментарът на Кафявия и не се наложи думите му да се препредават на Бронзовия ездач.

— Ако можехме само да определим колко време би било нужно, за да ги обучим, ако се поддават на обучение. Но времето е така неумолимо, както и Старовремците. — Ф’лар погледна природения си брат право в очите, без повече да крие дълбоката тревога, която го терзаеше.

— Не съвсем, Ф’лар — каза Кафявия ездач, като отвърна на погледа му. — Както ти каза, хората са по-голямото зло…

Чу се металическият вик на Дракон — предупреждение за атака на Нишки и Ф’нор спря по средата на изречението. Кафявият ездач се обърна към Дракона си, реагирайки инстинктивно на тревогата, когато Ф’лар го сграбчи за ръката.