Походът на дракона [Dragonquest - bg]
- Автор: Маккефри Энн
- Серия: Драконовите ездачи от Перн #2
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Год: Абагар Холдинг
- ISBN: 954-584-134-6
- Переводчик: Десислава Владимирова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Походът на дракона [Dragonquest - bg]». Краткое содержание книги:
Но основното средство за защита са могъщите, благородни дракони — полуразумни същества, чието огнено дихание изгаря смъртоносните нишки. Единствено надарени с телепатични способности хора могат да осъществят контакт с драконите.
И само те могат да спасят прекрасния Перн.
Той се спря до дърветата поразен от гледката. Бреке бе напълно погълната от Кралицата си. Тя стоеше до главата на Уайрънт, грациозно извита и нежно чешеше очното хълмче на лявото й око. Уайрънт дремеше, макар единия й клепач да бе леко повдигнат, за да покаже, че й беше приятно. Клинообразната й глава бе отпусната върху предните крака, задните бяха свити, а опашката подвита до тях. Тя блестеше на слънцето оранжево-жълта, което бе признак на добро здраве. Не след дълго цветът й щеше да се промени в цвят като от старо злато. Съвсем скоро, осъзна Ф’нор, защото Уайрънт вече бе загубила леката си пухкава закръгленост, а кожата й бе лъскава и гладка без признаци на немарливо отношение от страна на Ездачката й. Тя бе изключително добре сложен Дракон, краката й не бяха прекалено дълги, а опашката не бе твърде къса, врата й не приличаше на тънкия врат на уеровите птици. Въпреки ръста си, тъй като на дължина бе колкото Придет, Уайрънт изглеждаше по-гъвкава. Тя бе един от най-хубавите екземпляри, които Рамот и Мнемент бяха създали. Ф’нор леко се намръщи към Бреке, която изглеждаше някак променена в присъствието на Дракона си. Бе станала по-женствена… по-привлекателна. Бреке се обърна усетила погледа му, а на лицето й бе застинало изражение на нежно обожание към Кралицата й. Така изглеждаше смущаващо красива.
Ф’нор припряно прочисти гърлото си:
— Знаеш ли, че тя скоро ще се чифтосва — каза той по-грубо, отколкото му се искаше.
— Да, мисля че е така. Миличката ми! Чудя се как ли ще му се отрази това на него — попита Бреке, а изражението й се промени. Тя отстъпи настрани и посочи към мъничкия бронзов, сгушил се под главата на Уайрънт.
— Не може да се каже, нали? — отговори Ф’нор и отново се покашля, прикривайки яда си при мисълта за Бреке, любеща се с някой от Бронзовите ездачи на Южния.
— Не си болен, нали? — загрижено го попита тя и изведнъж отново стана онази Бреке, която той познаваше.
— Не. Кой ще бъде щастливецът? — чу се да пита той. Това бе един съвсем любезен въпрос, а той като Помощник-ездач на Ф’лар имаше право, в края на краищата, да проявява любопитство за такива неща. — Можеш да поискаш вседостъпен полет, знаеш нали? — добави той предпазливо.
Тя побледня и се облегна на Уайрънт, сякаш за да запази равновесие.
За да запази равновесие, повтори си Ф’нор и си спомни как Бреке гледаше Т’бор завчера. — Няма значение дали Ездача е вече обвързан с друга. Знаеш, че не важи за първо чифтосване — изтърси той и неговата глупост го накара да се почувства като пълен дръвник. Бреке много добре знаеше каква би била реакцията на Килара ако Орт на Т’бор лети с Уайрънт. Знаеше, че после не би имала покой. Той изстена съкрушен от глупостта си.
— Ръката ли те боли? — попита тя загрижено.
— Не, не е ръката — и той пристъпи напред като сграбчи рамото й със здравата си ръка. — Виж, по-добре е, ако изискаш вседостъпен полет. Има много добри Бронзови. Н’тон от Уейр Бендън или Б’дор от Иста са чудесни мъже с хубави животни. Тогава би могла да напуснеш Южния…
Очите на Бреке се затвориха, а тялото й се отпусна в ръцете му.
— Не, не! — отказът беше толкова тих, че той едва го чу. — Моето място е тук. Не в Бендън.
— Н’тон би могъл да се премести.
През тялото й премина тръпка, а очите и се отвориха и тя се изплъзна от ръцете му.
— Не, Н’тон трябва да си остане в Бендън — каза тя вяло.
— Килара няма да го хареса, знаеш — продължи Ф’нор, решен да я успокои. — Знаеш, че тя не успява да прелъсти всеки мъж, а и ти си много сладка.
Бреке му се усмихна и смени настроението си толкова внезапно, както правеше Лесса:
— Хубаво е да чуя това.
Изведнъж и двамата се засмяха, развеселени от нетактичната намеса на Ф’нор, при мисълта, че той — Кафявия ездач може да дава съвет на човек като Бреке, която имаше повече ум в малкото си пръстче, отколкото той в главата си.
Е, във всеки случай ще прати съобщение на Н’тон и Б’дор, а Рамот щеше да му помогне.
— Измисли ли име на гущера си? — попита той.
— Бърд. Аз и Уайрънт го избрахме. Тя го харесва — отвърна Бреке, като нежно се усмихна към спящите животни. — Въпреки че е много странно — аз имам бронзов, ти — кралица, а Мирим — три гущера!
Ф’нор сви рамене и се усмихна:
— Че защо не? Ще им кажем, че не е правилно, пък после те може да се разменят.
— Аз имах друго предвид. Ако огнените гущери, които са миниатюрни Дракончета, могат да бъдат Впечатвани от всеки, който ги доближи в момента на Люпенето им, то бойните Дракони могат също да бъдат Впечатвани от жени. До сега жените са Впечатвали Кралици, но те не могат да дъвчат огнен камък…