Походът на дракона [Dragonquest - bg]
- Автор: Маккефри Энн
- Серия: Драконовите ездачи от Перн #2
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Год: Абагар Холдинг
- ISBN: 954-584-134-6
- Переводчик: Десислава Владимирова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Походът на дракона [Dragonquest - bg]». Краткое содержание книги:
Но основното средство за защита са могъщите, благородни дракони — полуразумни същества, чието огнено дихание изгаря смъртоносните нишки. Единствено надарени с телепатични способности хора могат да осъществят контакт с драконите.
И само те могат да спасят прекрасния Перн.
— Какво искаше да каже старата Ранели за Кралицата ти? Ти се грижиш добре за Уайрънт. Нищо не й липсва — каза Мирим.
— Шт! Ще ида да я видя. Спеше, когато я оставих.
— Ранели е също толкова лоша, колкото и Килара. Мисли се за много умна и си въобразява, че знае всичко…
Бреке понечи да нахока храненицата си, но чу че Ф’нор я вика.
— Зелените ездачи се връщат и носят месо за пещерите за осоляване — каза тя и нареди на Мирим:
— Месото не е за гущерите, Мирим. Така че внимавай! Момчетата ловят диви уерски птици. Тяхното месо е също толкова добро, ако не и по-добро. Нямаме представа какъв ефект може да окаже върху гущерите прясното месо — след тази забележка към Мирим, Бреке отиде да се види с Ф’нор.
— Не е ли дошъл Ездач от Бендън? — попита я той, като си нагласяше превръзката през рамото.
— Ти пръв щеше да го научиш — увери го тя и сръчно му помогна да нагласи превръзката си. — Всъщност — добави тя леко укорително — днес целия ден в Уейра не се е вясвал Ездач.
Ф’нор се подсмихна:
— Отсъствието им едва ли се е забелязало. По крайбрежието не е останало местенце, където да не дебнат Ездач и Дракон за огнени гущери.
Бреке затисна устата си с ръка. Не би искала Мирим да я чуе как се кикоти като ученичка.
— О, ти се смееш?
— Да, и в двата случая, когато съм се смяла са го забелязвали — каза тя с подобаваща сериозност, но очите й игриво го погледнаха. После забеляза, че върху презрамката на Ф’нор липсва обичайния обитател. — Къде е…
— Грал се е свила между очите на Кант и е толкова преяла, че не би помръднала дори, ако отидем в между. Което почти съм на път да сторя. Ако ти не ми бе казала, че мога да се доверя на Г’наг бих се заклел, че той не е занесъл писмото ми до Ф’лар или го е загубил.
— Няма да ходиш в между с тази рана, Ф’нор. Щом Г’наг казва, че е занесъл писмото, значи го е направил. Може би нещо се е случило.
— По-важно от Впечатване на огнен гущер?
— Може да е станало какво ли не. Нишките валят извън графика… — Бреке спря. Не трябваше да напомня на Ф’нор за това, съдейки по мрачното изражение на лицето му. — Може би е трябвало да накара Лордовете да подсигурят стражи и огньове и навярно с това е зает Ф’лар. Не си виновен, че не можеш да бъдеш там и да помагаш. Тези отвратителни Ездачи от Форт нямат никаква дисциплина. Представяш ли си — да вземе да изведе Зелена извън Уейра, когато тя е толкова разгонена… — Бреке отново рязко спря. — Но Ранели каза „моята кралица“, а не „нейната“…
Момичето толкова пребледня, че Ф’нор я подхвана със здравата си ръка под лакътя, за да не падне.
— Какво има? Килара не е измъкнала Придет оттук. Тя трябва скоро да се разгони. А къде, между другото, е Килара?
— Не знам. Трябва да видя Уайрънт. О, не, дано нищо й няма! Ф’нор последва забързалото се момиче. Мина под големите дървета, чиито клони бяха се сплели над широкия двор на Южния Уейр.
— Та Уайрънт току-що се е излюпила — извика той след нея, но после се сети, че всъщност май не бе така. Той все мислеше, че Бреке е най-младата от Южните уейр-жени. Тя изглеждаше толкова млада, прекалено млада…
— Тя е на възрастта, на която беше Лесса, когато Мнемент за първи път летя с Рамот — каза Кант на Ездача си.
— Уайрънт готова ли е за чифтосване? — попита Ф’нор своя Кафяв като спря на място.
— Скоро, скоро. Бронзовите ще научат.
Ф’нор бързо запресмята наум броя на Бронзовите в Южния Уейр. Резултатът не го зарадва. Не само, че Бронзовите бяха малко на брой — което не бе добре за една нова кралица — но и Ездачите им винаги преследваха Килара независимо дали Придет е разгонена или не. Без значение бе, кой Бронзов щеше да лети с Уайрънт, Ездачът му щеше да получи Бреке. Мисълта за човек, който си е съперничил с други за креватната благосклонност на Килара, да прави любов с Бреке го разяри.
Кант бе доста голям, даже по-голям от някои Бронзови, помисли си ядно той. Но понеже никога не бе правил такова непочтено сравнение, изхвърли тази мисъл от съзнанието си.
Ако, Н’тон — момък с хубави черти, а също и много добър Ездач — сега бе в Южния… Или пък животното на Б’дор летеше с Уайрънт, тя и Бреке щяха да имат възможността да се преместят в Иста. Там имаше само три Кралици, а Надира бе далеч по-добра Стопанка на Уейр от Килара, въпреки че беше Старовремка.
Доволен от това разрешение, макар че нямаше представа как точно може да се осъществи, Ф’нор продължи по пътеката към огряната от слънце ливада на Уайрънт.