Походът на дракона [Dragonquest - bg]
- Автор: Маккефри Энн
- Серия: Драконовите ездачи от Перн #2
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Год: Абагар Холдинг
- ISBN: 954-584-134-6
- Переводчик: Десислава Владимирова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Походът на дракона [Dragonquest - bg]». Краткое содержание книги:
Но основното средство за защита са могъщите, благородни дракони — полуразумни същества, чието огнено дихание изгаря смъртоносните нишки. Единствено надарени с телепатични способности хора могат да осъществят контакт с драконите.
И само те могат да спасят прекрасния Перн.
— Не можеш да се биеш с Нишки с тази рана, човече. Къде държат тук огнения камък?
Каквито и резерви да бе имал Ф’лар към волността на Т’бор в Южния, той не би могъл да не оцени мигновената реакция на бойния отряд на Уейра. Дракони загъмжаха в небето, преди още да е отзвучала тревогата. Други пък се спускаха към Уейровете, докато Ездачите им навличаха бойните костюми и взимаха чувалите с огнен камък. Жените и децата в Уейра бяха в снабдителния хангар и пълнеха чувалите. Изпратено бе и послание до морския Холд, където рибарите от Тилек и Иста си бяха изградили селище. Те действаха като наземен отряд. Докато Ф’лар се облече и излетя в небето, Т’бор вече обявяваше координатите.
Нишките валяха на запад, в края на пустинята, където теренът бе блатист и където остра трева растеше между ниски дръвчета и малки плодни храстчета. За Нишките калните блата бяха великолепни за вкопаване места с предостатъчно живи организми, с които да се хранят, докато се разпространяваха и размножаваха.
Ятата в добър боен ред преминаха в между при командата на Т’бор. И след миг, Драконите се появиха в знойния въздух и започнаха да бълват огън по гъстите пасажи с Нишки. Т’бор бе дал сигнал за ниско летене, което Ф’лар вътрешно одобри. После ятата се заиздигаха нагоре в търсене на Нишки на по-високите нива, като по пътя си елиминираха непосредствената опасност. Уейр-людете и лекуващите се в Уейра Ездачи също работеха като наземен отряд към групата от морския Холд, но Ф’лар реши, че ще им е нужна и ниско въздушна поддръжка, понеже бойните Кралици бяха само три. Но къде беше Килара?
Ф’лар накара Мнемент да лети ниско, когато пристигнаха наземните отряди, които слязоха от транспортните Дракони и започнаха да изгарят всяко местенце, където им се струваше, че Нишките се вкопават в земята. Те не спираха да питат къде е Челния Фронт на Валежа и Ф’лар поведе Мнемент на изток, като заобиколи от по-далече. Мнемент се подчини и рязко обърна, а тялото му докосваше връхчетата на тревата. Така рязко размаха криле, че без малко не изтърси Ездача си. После закръжи на едно място, като внимателно се взираше в земята. Ф’лар се облегна на дългата му шия, за да види какво беше привлякло вниманието му. Драконите можеха да нагласят на фокус както далечни, така и близки обекти.
— Нещо помръдна… спря — каза той.
Повеят от крилата му караше тревата да слегне. После Ф’лар видя черни дупчици с големината на карфички, оставени от Нишки по листата на плодните храстчета. Той напрегна взор, като се опитваше да различи издайническите улики за вкопаване на спорите — търсеше промяна в пластовете на почвата и гледаше дали растителността изчезва. Ала храстите, тревата и почвата не помръдваха.
— Какво е помръднало?
— Нещо ярко. Но изчезна.
Мнемент кацна и краката му потънаха в тинестата почва. Ф’лар скочи и се приведе над храстите, за да ги огледа отблизо. По тях се виждаха дупчици, направени от горещите Нишки, но дали не бяха от предишния Валеж? Не, листата отдавна щяха да са изпокапали. Той провери околните туфи трева. Ни следа от вкопавания. И все пак Нишките бяха валяли, и то сега, през този Валеж листата са били продупчени; имаше дупки по тревата и по дърветата, ала из целия този обширен район нямаше и следа от Нишки. Не, това беше невъзможно! Съвсем внимателно, понеже Нишките можеха да продупчат и ръкавици от уерска кожа, Ф’лар разрови пръстта около плодното храстче. За да му помогне Мнемент изкопа един дълбок ров. Преобърнатата почва гъмжеше от ларви, които се гърчеха около жилавите корени на дърветата. По неочаквано сивите чепати корени на храста бе полепнала черна пръст, ала от Нишки нито следа.
Озадачен, Ф’лар вдигна поглед в отговор на повикването на кръжащите над него уейр-ученици.
— Те искат да разберат дали това е Фронта на Валежа — докладва Мнемент на ездача си.
— Трябва да е по на юг — отговори Ф’лар и махна с ръка на уейр-учениците. Той продължи да се взира в преобърната почва, в ларвите които се шмугваха навътре в пръстта, за да се скрият от светлината. Вдигна един клон, чиято кора беше облечена и започна да мушка в пръстта от улея, който бе изкопал Мнемент, за да види дали има кухини, които биха означавали вкопавания на Нишки. — Трябва да е по на юг! Но не разбирам това тук! — той откъсна няколко листа от храстчето и ги проучи докато ги държеше в облечената си в ръкавица ръка. — Ако следите са от друг Валеж, то дъжда щеше да отмие овъгленото по дупките. А повредените листа щяха да окапят.
Той тръгна на юг, после леко сви на изток като се опитваше да намери мястото, откъдето са тръгнали Нишките. Откъдето минаваше растителността доказваше че Нишките са минавали оттук, ала не забеляза никакви вкопавания.