Походът на дракона [Dragonquest - bg]

— Какво искаш да кажеш?

Без да продума, Ф’лар му показа набраздената растителност наблизо. Той внимателно огледа стръковете блатна трева от долната им страна. Като улови смаяния поглед на Т’бор той посочи пътя по който бе дошъл и където сега минаваха наземните отряди без да се налага да използват огнехвъргачките си.

— Искаш да кажеш, че и там е така? На какво разстояние оттук?

— При фронта на Валежа на един час бърз ход оттук — отговори мрачно Ф’лар. — Или поне там, където аз предполагам, че е той.

— Виждал съм храсти трева белязани по този начин в блатните райони в близост до Уейра — призна бавно Т’бор, а лицето му бе пребледняло под слънчевия му загар. — Но винаги съм смятал, че е от обгарянията на Нишките. Натъквали сме се на паднали по земята Нишки, но не сме намирали вкопаванията им.

Т’бор беше потресен.

— Орт казва, че на земята не са забелязани Нишки — докладва тихо Мнемент и Орт извърна за кратко блестящите си очи към Бендънския водач.

— Винаги ли валежите тук са толкова краткотрайни? — осведоми се Ф’лар.

— Орт казва, че това става за първи път, а и тревогата не е била дадена навреме.

Т’бор уплашено погледна към Ф’лар:

— Тогава Валежът не е бил краткотраен — каза той като се надяваше Ф’лар да го опровергае.

В този миг Кант кацна до тях. Ф’лар преглътна забележката си, когато видя огнехвъргачка, провесена през ралото на брат си.

— Това беше най-необичайният Валеж, който някога съм виждал — извика Ф’нор и отдаде чест на двамата бронзови ездачи. — Едва ли сме унищожили всички Нишки още във въздуха, но ето че няма никакви вкопавания. Само мъртви Нишки в блатата наоколо. Предполагам, че трябва да сме благодарни и на това. Обаче нищо не разбирам!

— И на мен не ми харесва тая работа, Ф’лар — каза Т’бор и поклати глава. — Не ми харесва! Нишките не трябваше да валят поне още една-две седмици, а не сме ги очаквали и в този район.

— Те очевидно си падат, където и когато си изберат.

— Че как може Нишки да избират? — попита Т’бор с гнева на уплашения човек. — Те нямат разум!

Ф’лар се загледа в тропичното небе, което бе толкова ярко, че гибелния взор на Червената Звезда ниско над хоризонта не можеше да се види.

— Щом Червената Звезда се отклонява в Интервал от четиристотин Оборота, защо да няма колебание и във валежите?

— Какво да правим тогава? — попита Т’бор с отчаяна нотка в гласа. — Имаме си работа с Нишки, които дупчат растенията, ала не се вкопават! Валят извън графика, а Валежа е с продължителност само два часа!

— Започни с разпращане на кръстосвачи и ме дръж в течение къде и кога валят Нишките тук. Както ти каза, Нишките нямат разум. Дори в този нов ритъм, може би ще открием някаква зависимост във Валежите. — Ф’лар се намръщи към яркото слънце. Почваше да се поти в бойните си дрехи от уерска кожа, които бяха предназначени за въздушен бой и за студа в между.

— Хайде да обходим района заедно, Ф’лар — предложи неспокойно Т’бор. — Ф’нор, ще можеш ли и ти да се включиш? Ако пропуснем дори само една вкопка…