Походът на дракона [Dragonquest - bg]

Ф’нор се почувства облекчен, че тя предпочете да остане. Не му се искаше тя да се появи пред Ф’лар с тази нейна авангардна теория, особено когато той смяташе да поиска от брат си да прехвърли Н’тон и Б’дор тук, заради нея — само, за да спести на Бреке сцената, която Килара би направила, ако Орт на Т’бор лети с Уайрънт.

— Къде са всички? — бе краткия поздрав на Ф’лар, когато брат му дойде при него. — Къде е Килара? Мнемент не може да намери Придет. Нали не са напуснали Уейра сами?

— Всички са излезли да търсят огнени гущери.

— Когато Нишките валят извън графика? Аман от глупости… Този континент е абсолютно незащитен! Къде е Т’бор, в Името на Всички Черупки? Точно това ни трябва сега — Нишките да опустошат Южния континент!

Избухването бе толкова нетипично, че Ф’нор се загледа в Предводителя на Уейра. Ф’лар притисна с длани очите си и разтри слепоочията си. От студа в между главата отново почна да го боли. А и разговорът в Занаятчийската Работилница бе доста обезкуражителен.

Той стисна рамото на брат си в знак на извинение.

— Това е непростимо от моя страна, Ф’нор. Моля за извинение.

— Извинен си, разбира се. Ето, Орт пристига!

Ф’нор реши да изчака преди да попита Ф’лар какво всъщност го тормозеше. Можеше да си представи какво са казали Райд от Бендън и Сифър от Битра за това, че им отнемат от хората за наблюдатели. Вероятно са приели смяната в графика на Валежите като лично оскърбление измислено от Уейр Бендън, за да ядоса почтените Лордове на Перн.

Т’бор се приземи и се отправи към чакащите го мъже.

Може би еретичните мисли на Бреке не бяха без основание, помисли си Ф’нор. Т’бор бе направил така, че Южният Уейр да може да се самоиздържа и сам да си произвежда необходимите му неща, а това не е малка работа. Очевидно той е и добър стопанин.

— Орт каза, че си тук, Ф’лар. Какво те води насам, в Южния? Чу ли новината за огнените гущери? — извика Т’бор, като отърсваше пясъка от дрехите си, докато се приближаваше.

— Да, чух — отвърна Ф’лар с толкова студен тон, че усмивката на Т’бор се стопи. — А аз си мислех, че ти си чул новината, че Нишките падат извън графика.

— Навсякъде по крайбрежието има Ездачи, Ф’лар, така че не ме обвинявай в нехайство — каза Т’бор и отново се усмихна. — Не е нужно Драконите да са в небето, за да дебнат за Нишки. Винаги ги чуваме как свистят над морето, в Името на Черупките, човече!

— Мислех, че търсите яйца на огнени гущери? — попита сприхаво Ф’лар не напълно успокоен от доклада на Т’бор. — Намерихте ли нещо?

Т’бор поклати глава:

— Има данни, че далеч на запад е имало люпило, но няма и следа от черупки или трупове. Уейровите птици за нула време могат да изядат всичко, което става за ядене.

— Ако бях на твое място, Т’бор, не бих допуснал цял Уейр да се занимава с търсене на гущерови яйца. Няма гаранции, че Нишките няма да се прехвърлят през океана към вашия континент.

— Гаранции никога не сме имали. Но при нас Валежите са редки.