Походът на дракона [Dragonquest - bg]

— Чудя се как никой от нас не го е осъзнал по-рано предвид събитията напоследък. Човек не може да се бие ден след ден, Оборот след Оборот с Нишките, въпреки че Уейровете са имали желание да дойдат в нашето време… — той въпросително погледна Лесса.

— Аа, това беше нещо ново, вълнуващо тогава! — отговори тя. — И обстановката тук беше нова за тях. Това, което не бе ново, бе че те са се били в продължение на четиридесет и няколко Оборота и продължиха да се бият и в нашето време. Някои от тях са натрупали по петнадесет-двадесет Оборота, прекарани в битки. А ние — едва седем.

Ковачът постави двете си ръце на масата и се изправи.

— Разговорите не водят до чудеса. За да унищожим Нишките, ние трябва да заведем Драконите до източника. Тери, налей една чашка от този чудесен клах за Уонзър и нека атакуваме смело проблема!

Когато Ф’лар и Лесса ставаха, съобщението на Ф’нор прошумоля под колана на Предводителя на Уейра.

— Нека хвърля един поглед на писмото на Ф’нор, преди да тръгнем, Лесса.

Той разгърна гъсто изписаните страници, а погледът му засече многократното споменаване на „огнен гущер“, преди съзнанието му да схване смисъла на това което четеше.

— Впечатване? На огнени гущери? — възкликна той, държейки писмото, така че и Лесса да може да чете.

— Никой досега не е успявал да хване огнен гущер — каза Фандарел.

— Ф’нор е успял — каза му Ф’лар. — И Бреке, и Мирим. Коя е Мирим?

— Храненичето на Бреке — отговори разсеяно Лесса, а очите й бързо изучаваха съдържанието на писмото. — Едно от децата на Л’трел от една от жените му. Не, на Килара това няма да й се хареса!