Походът на дракона [Dragonquest - bg]

Той продължи да кръжи докато и последните дракони се отправиха към уейрите си, когато изведнъж осъзна че никой не беше ходил в Амбулаторията.

— След бой с Нишки да няма нито един ранен?

— Това ми харесва! — отбеляза Мнемент.

Странно, но именно това най-много разстрои Ф’лар.

Но вместо да умува повече над случилото се, той прецени, че е време за кацане. Идеята да се скара с Килара не го привличаше, но досега не му бе останало време да каже на Т’бор какво бе станало на север.

— Казах ти — говореше навъсено Килара — че намерих люпило и Впечатих тази кралица. Когато се върнах, тук не бе останал никой, който да знае къде сте отишли. Знаеш, че Придет трябва да има координатите — тя се обърна към Ф’лар и очите й заблестяха. — Моите почитания към теб, Ф’лар от Бендън — и гласа й изведнъж стана гальовен, което накара Т’бор да настръхне и да стисне зъби. — Колко мило от твоя страна, че си летял с нас, когато Бендън има достатъчно свои проблеми.

Ф’лар не обърна внимание на насмешката и отсечено й кимна с глава.

— Виж моя гущер! Не е ли разкошна? — тя повдигна дясната си ръка и показа задрямалата златна кралица. Неотдавнашното хранене бе изуло коремчето й.

— Уайрънт бе тук и Бреке. Те знаеха — каза й Т’бор.

— Тя! — Килара отхвърли тази идея с нехайно свиване на рамене.

— Тя ми даде някакви глупави координати, навътре из западните блата. Нишките не валят…

— Но днес валяха! — извика Т’бор, а лицето му потъмня от гняв.

— Не думай!

Придет започна неспокойно да тръби, а суровото изражение на лицето на Килара се смекчи, когато тя се извърна да я успокои.

— Видя ли, разстрои я! Тя скоро ще се разгонва отново!

Т’бор изглеждаше опасно близо до нов гневен изблик, който като Уейр-водач не можеше да си позволи. Тактиката на Килара бе толкова прозрачна, че Ф’лар се учуди как мъжът е могъл въобще да си падне по нея. Дали нещата биха се оправили, ако Т’бор можеше да бъде изместен от някой от другите бронзови ездачи тук. Ф’лар се замисли, както и преди, дали да не организира вседостъпен полет за Придет следващия път. И все пак, той твърде много дължеше на Т’бор, задето успяваше да се справя с тази… тази жена. Подобна мярка би била оскърбление за него. От друга страна, може би някой от по-енергичните Старовремни бронзови, с ездач, на който не би му пукало от номерата на Килара и достатъчно заинтересован да поеме Водачеството тук, би успял да я държи по-изкъсо.

— Т’бор, картата на този континент е в залата на Уейра, нали? — попита Ф’лар, за да го разсее. — Бих искал да запаметя координатите на този Валеж…

— Не ти ли харесва моята кралица? — попита Килара, като пристъпи напред и натика гущера точно под носа на Ф’лар.

Малкото създание загубило равновесие от внезапното движение, впи острите си като бръснач нокти в ръката на Килара, пробождайки уерската кожа също толкова лесно, както Нишките пробиваха листата. Килара изпищя и тръсна ръка, като прогони огнения гущер. Малкото създание изчезна. Болезненият писък на Килара се превърна в яростен рев.