Сделката на капитан Ворпатрил
- Автор: Буджолд Лоис Макмастер
- Серия: Бараяр #18
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-655-333-1
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Сделката на капитан Ворпатрил». Краткое содержание книги:
— А, браво — продължи Иван Ксав, влезе в спалнята и метна раницата си на широкото легло. — Идвали са от фирмата за почистване. Всичко е в ред.
След трите седмици командировка на Иван Ксав се полагали няколко дни отпуск, беше я уведомил адмирал Десплейнс, преди сам да се възползва от отпуската си в компанията на мадам Десплейнс, която беше дошла на космодрума да го вземе. Сигурен бил, че капитан Ворпатрил ще използва това време, за да уреди личните си дела, нали така, Иване? На което Иван Ксав беше кимнал сериозно. Какво по-точно означаваше това, Тедж нямаше представа.
Е, тук бяха. „И сега какво?“ Докато бяха на Комар, изтощени и подложени на постоянен стрес, мислите й не стигаха отвъд поредното бягство. Бягство от. Не бягство към. „Бягство към“ изобщо не фигурираше на обозримия й хоризонт.
— Аз къде ще спя? — попита Риш. Обикаляше апартамента и се намръщи недоволно.
— Диванът се разпъва. Не е безкрайно неудобен. — Иван Ксав се протегна, разкърши врат и се върна в хола. — Във Ворбар Султана има трима души, които е препоръчително да избягвам — майка ми, Майлс и Грегор, в този ред. Е, и Фалко, но той е по-лесен за отбягване. Сигурно е в окръга. Макар че рано или късно ще трябва да го издирим, боя се. Извън това обаче какво ви се прави тук, в столицата?
Тедж сведе поглед към омачканите си от пътя дрехи. „Какво им се прави?“ Навън тоест.
— Имаме само комарски дрехи. Те стават ли за Бараяр, или трябва да си купим други, за да не бием на очи?
Риш протегна изящната си синя ръка и изпръхтя. После се изпъна, изви се в бавен мост назад, направи стойка на ръце, завърши колелото и стъпи отново на крака.
— Знаеш какво имам предвид — каза Тедж.
— Ами да — каза Иван Ксав. — Майка ми си шие дрехите по поръчка, но другите ми прия… така де, поназнайвам магазините и знам къде да ви заведа. Макар че комарската мода върви и тук, даже е актуална — заради императрицата, сещате се. Защо първо не се поразходите, вижте как се обличат жените, преценете си, пък после, ако искате, ще идем на пазар.
Чу се приятна камбанка.
— К’во по… — възкликна Иван Ксав. — Още никой не знае, че съм се прибрал. Не очаквам посетители… — Отиде при вратата и провери екранчето на домофона. Тедж си напомни, че няма как преследвачите им да са се прегрупирали толкова бързо, още по-малко да са ги настигнали тук, на Бараяр.
— А — измрънка Иван Ксав. — Кристос. Може пък… може още да не сме се прибрали. Попаднали сме в задръстване, да, точно така.
— Хайде, лорд Иван, отворете — чу се мъжки глас, колебаещ се между прикрит смях и искрено раздразнение. — Знам, че сте вътре. Поне си проверете съобщенията на комуникатора.
— Шофьорът на майка ми. Шофьор и момче за всичко — обясни Иван Ксав на Тедж и Риш. — И телохранител. Щото е пенсиониран командос. Сержант. Нещо като гвардейците на братовчед ми, но без титла и клетва. Бас ловя, че си мечтае да е гвардеец. Появи се преди четири-пет години. Не ме е друсал на коляно като малък, само си дава вид. — След миг добави неохотно: — Но е добър в работата си, признавам.
„В коя от всичките?“ — запита се Тедж.
Иван Ксав натисна бутона да отвори вратата.
Мъжът на прага беше едър, с прошарена коса и изглеждаше дружелюбен и — за разнообразие — дрехите му не приличаха на униформа, а бяха съвсем цивилни — чиста риза с широки ръкави, панталон, чиито крачоли бяха натъпкани в ниски ботуши, и елече с хубава бродерия. Но най-вече беше едър.
Промъкна се покрай Иван Ксав, забеляза Тедж и Риш и възкликна доволно. После тракна с ботуши пред Тедж.
— Добър ден, лейди Ворпатрил, госпожице Лапис Лазули. Аз към Кристос, шофьорът на вдовстващата лейди Ворпатрил. Милейди ме праща да ви заведа на частна вечеря в нейния апартамент. Също да предам официалната й покана за въпросната вечеря, в случай че тя незнайно как — Кристос стрелна Иван Ксав с отровен поглед — се е загубила нейде из комуникатора на лорд Иван.
— О — смънка Тедж и хвърли умолителен поглед на Иван Ксав. Какво по-точно се очакваше от нея да направи?
— Ние току-що кацнахме и… — започна Иван Ксав.
— Да, знам — каза Кристос и вдигна едно четящо устройство да им го покаже. — Донесъл съм си книга да убия времето, докато вие се освежите. Наредено ми е да ви изчакам. Защото тя не иска да ви изпусна, ако случайно излезете или нещо такова. — Усмихна се тънко-тънко, отиде в хола, настани се на един стол и включи четящото устройство. Добави, без да погледне към тях: — Официалното облекло не е задължително. Тя така каза, пък вие си решавате.