Окото на голема
- Автор: Страуд Джонатан
- Серия: Трилогия за Бартимеус #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Христов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Окото на голема». Краткое содержание книги:
Отвори уста да проговори, после — спомняйки си за преструвките си, че е смирен — пусна котката, така че тя се залюля на опашката си от едната му ръка. Използва другата си ръка да снеме шапката си по един подходящо сервилен начин.
— Госпожо — започна той, — открихме този екземпляр на едно място между две пречупени греди; беше в едно тясно отверстие, госпожо; натикан вътре. Пропуснали сме го първия път.
Госпожица Уитуел се намръщи отвратено.
— Това нещо… заслужава ли вниманието ни?
Лещите на Натаниел, като тези на господарката му, не можеха да хвърлят повече светлина по въпроса: за него това си беше котка на всичките три нива. И все пак той се досети какво виждаше и то изглеждаше мъртво. Той прехапа устните си.
Дребният мъж се намръщи; той разлюля котката напред-назад за опашката.
— Зависи какво разбирате под „заслужава си“, госпожо. Това е един непочтен джин, това е сигурно. Страшно занемарен; на шесто ниво издава неприятна воня. Освен това…
— Приемам — прекъсна го госпожица Уитуел, — че е още живо.
— Да, госпожо. Просто му трябва подходящ стимул, за да се събуди.
— Погрижи се, а после можеш да тръгваш.
— С удоволствие. — Дребният мъж подхвърли безцеремонно котката нагоре; посочи я с пръст, изрече дума. Пращяща дъга от зелено електричество изригна от пръста му, подхвана котката откъм главата и я задържа, подхвърли я и я накара да танцува във въздуха, козината й настръхна. Дребният мъж плесна с ръце и потъна в пода. Измина една секунда. Зеленото електричество изчезна. Котката падна рязко към центъра на пентаграмата, където, противно на всички нормални закони, падна по гръб. Остана легнала за малко, с крака, насочени навън в четири различни посоки от топка неподвижна козина.
Натаниел стана на крака.
— Бартимеус!
Очите на котката се отвориха; изразяваха възмущение.
— Няма нужда да викаш. — Тя замлъкна и примигна. — Какво ти е?
— Нищо. Обърнат си на обратно.
— О. — С едно безразборно движение котката се изправи. Огледа се из стаята и забеляза Дювал, Уитуел и Талоу, които седяха невъзмутимо на високите си столове. Почеса се безгрижно със задния си крак. — Имаш компания, както виждам. — Натаниел кимна. Зад черното си сако стискаше палци, молейки се Бартимеус да не реши да разкрие нещо неподходящо като, например, името му.
— Внимавай как ми отговаряш — каза той. — Намираме се сред велики хора. — Заради висшестоящите се постара предупреждението му да звучи колкото се може по-надуто.
Котката погледна мълчаливо другите магьосници. Вдигна лапа и се наклони заговорнически напред.
— Между нас казано, виждал съм и по-велики.
— Както, смятам, и те. Изглеждаш като пискюл с крака.
Котката за пръв път забеляза рошавия си вид. Изсъска раздразнено и моментално се промени; в пентаграмата седеше черна пантера, със загладена и лъскава козина. Махна с опашка и я прибра между лапите си.
— Значи искаш доклада ми?
Натаниел вдигна ръка. Всичко зависеше от това, което щеше да каже джинът. Ако нямаше сериозни наблюдения върху естеството на техния противник, позицията му наистина беше доста уязвима. Степента на разрушение в Британския музей се равняваше на тази на „Пикадили“ предната седмица, а той знаеше, че едно дяволче-вестоносец вече бе посетило госпожица Уитуел и бе предало гнева на министър-председателя. Това не вещаеше нищо добро за Натаниел.
— Бартимеус — рече той, — дотук знаем няколко неща. Сигналът ти пред музея снощи е бил видян. Аз пристигнах скоро след това заедно с други от моя отдел. Вътре се чуха безредици. Ние запечатахме музея.
Пантерата показа ноктите си и затропа по пода многозначително.
— Да, забелязах го някак си.
— Около 1:44 часа сутринта една от вътрешните стени на източното крило е рухнала. Скоро след това нещо неизвестно е пробило охранителния кордон, убивайки дяволчетата в близост. Оттогава претърсваме района. Не бе открито нищо освен теб — в безсъзнание.
Пантерата сви рамене.
— Ами, какво очакваш, след като върху мен падна цяла сграда? Че ще танцувам мазурка48 сред руините ли?
Натаниел се изкашля шумно и се поизправи.
— Така да е тогава — рече той строго, — при липсата на други доказателства вината за причиняването на цялото това опустошение ще падне върху теб, освен ако не можеш да ни дадеш информация за обратното.
— Какво! — Очите на пантерата се уголемиха възмутено. — Обвиняваш мен! След това, което преживях? Мога да ти кажа, че същността ми е една голяма контузия! Имам натъртвания, където изобщо не би трябвало да има такива!
48
Енергичен полски танц. — Бел.прев.