През дивия Кюрдистан

— Али бей с право предполага, че появата на Кямил тук може да ми навлече големи неприятности. Махреджът ще ми навреди и за съжаление не бих могъл да докажа, че самият той е беглец.

— О, ефенди, Али бей е умен. Когато чу за бягството на махреджа, ми заповяда да оседлая най-добрия му кон и дй яздя цялата нощ, за да пристигна преди съдията, ако той наистина има намерение да дойде в Амадие. И когато напуснах Баадри, той ми даде две писма, които получи в Мосул. Ето ги. Виж дали са ти необходими.

Отворих писмата и се зачетох. Едното беше от анадолския кази аскери до мир шейх хана, с което му се съобщаваше за отстраняването на мютесарифа и на махреджа. Другото съдържаше служебно разпореждане до Али бей да задържи Кямил ефенди и да го закара в Мосул, щом се мерне на негова територия. И двете носеха подписа и големия печат на военния съдия.

— Тези писма са наистина много важни — обясних му аз. — Докога мога да ги задържа?

— Те са твои.

— И така, казваш, че завчера вечерта махреджът е бил в Мунгаиши?

— Да.

— Значи, всеки момент би могъл да пристигне тук и книжата ще са ми нужни днес. Можеш ли да изчакаш?

— Ще чакам, докогато заповядаш, ефенди!

— Добре, отиди тогава две врати по-нататък в коридора. Ще срещнеш познати — Хаджи Халеф и Ифра.

Вестта, че махреджът може да дойде в Амадие, ме изпълни отначало с опасения. Но щом имах в ръцете си двата документа, те изчезнаха и очаквах идването му със спокойствие. Да, дори вярвах вече, че известието за свалянето на мютесарифа би могло да доведе до освобождаването на пленения хадедихн. Но аз се отказах от този план, когато прочетох, че враждебните действия на мютесарифа срещу арабите не са били по негова лична инициатива, а извършени по заповед на Високата порта.

По обяд «Мирта» влезе в стаята ми.

— Ефенди, ще дойдеш ли с мен в затвора?

Това ми бе добре дошло, но първо трябваше да говоря с Мохамед Емин. Затова и казах:

— Сега нямам време.

— Но ти ми обеща и спомена, че ще позволиш на затворниците да купят някои неща от мен.

Розата на Амадие, изглежда, държеше много на печалбата, която тази дребна търговия й носеше.

— Ще удържа на думата си, но ще се освободя едва след четвърт час.

— Тогава ще те почакам, ефенди. Но ние не можем да отидем заедно.

— И Селим ага ли ще бъде?

— Не. Той е по служба при мютеселима.

— Тогава кажи на чауша да ми отвори. Върви, ще дойда по-късно.

Мерсинах си тръгна развеселена. При това тя въобще не се замисли дали чаушът ще ми разреши да вляза, тъй като нямах право, а и не можех да покажа разрешение от началника му. Междувременно отидох при Мохамед Емин и го осведомих за предстоящото посещение в затвора. Посъветвах го да бъде готов за бягството и най-напред тайно да купи чрез Халеф за сина си турски дрехи. После тръгнах. Когато съзрях затвора, забелязах, че вратата е отворена. Чаушът стоеше отпред.

— Селям! — поздравих кратко и с достойнство.

— Акшамларинис хайролсън. (Да бъде благословена вечерта ти!) — отговори той. — Аллах да благослови идването ти в тази къща, ефенди! Аз трябва да ти благодаря.