Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2
- Автор: Ларссон Стиг
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2». Краткое содержание книги:
Още с излизането си през 2005 г. трилогията има зашеметяващ световен успех, като първият том получава наградата „Стъклен ключ“ за най-добър скандинавски роман за 2005 г., а вторият е определен за криминален роман на 2006 г. от Шведската академия за криминална литература. До момента от трите книги по света са продадени над 62 милиона екземпляра.
Ексцентричната и асоциална Лисбет Саландер, на която никой компютър не може да се опре, попада в центъра на драматични събития, свързани със загадъчното й минало. Обвинена в тройно убийство и въвлечена в гонитба на живот и смърт, в която тя е мишената, Лисбет решава веднъж завинаги да скъса със сенките от миналото, да накаже тези, които го заслужават.
По същото време Микаел Блумквист започва да работи върху един невероятно горещ репортаж, свързан с търговия със секс робини. Много от замесените в случая са високопоставени обществени личности.
Докато трае разследването на „Милениум“ и на полицията, съдбите на Микаел Блумквист и Лисбет Саландер отново се пресичат при изключително драматични обстоятелства, които ще им помогнат да открият пътя един към друг.
Стиг Ларшон (1954–2004) е известен шведски журналист и писател, основател на фондацията „Хил“, чиято цел е да открива и описва антидемократичните, дясноекстремистките и расистките тенденции в обществото и в печата. Успоредно на обществената си дейност пише и криминалната поредица „Милениум“. През 2004 г. предава за печат първите три книги и умира от инфаркт, без да дочака появата им на книжния пазар. Носят се непотвърдени, че смъртта му не е случайна, че е свързана с дейността му на разследващ журналист.
Върнала се е.
Отиде до кабинета си и остави документа на бюрото. Гледа го с омерзение повече от минута, докато се опитваше да си събере мислите. После вдигна слушалката и позвъни на мобилен телефон с карта за предплатена услуга. Русият великан му отговори с лек акцент.
– Да?
– Нилс Бюрман е.
– Какво искаш?
– Върнала се е в Швеция.
От другата страна на линията настъпи кратко мълчание.
– Това е добре. Не се обаждай повече на този номер.
– Но…
– Скоро ще се свържем с теб.
С това разговорът приключи, за голямо раздразнение на Бюрман. Той изруга мислено. После отиде до бара и си наля около 300 мл бърбън „Кентъки“. Набързо пресуши чашата. „Трябва да намаля алкохола“ – помисли си. След това си наля все пак още 20 мл и се върна с чашата до работната си маса, където продължи да гледа съобщението от Ханделсбанкен.
МИРИАМ ВУ МАСАЖИРАШЕ гърба и врата на Лисбет Саландер. Размачкваше я интензивно от двайсет минути и през цялото това време Лисбет издаде само една-две въздишки на удоволствие. Масажите на Мими бяха страхотни и Лисбет се чувстваше като малко котенце, на което не му се иска нищо друго, освен да мърка и да маха с лапички.
Сподави една разочарована въздишка, когато Мими я плясна по дупето и заяви, че това ѝ стига. Продължи да лежи неподвижно още малко, надявайки се напразно, че Мими ще продължи, ала когато я чу да взема чашата си с вино, се обърна по гръб.
– Благодаря – рече тя.
– Мисля, че по цял ден седиш пред компютъра. Затова те боли гърбът.
– Само си разтегнах един мускул.
И двете лежаха голи в леглото на Мими на улица Лундагатан. Пиеха червено вино и бяха в приповдигнато настроение. След като поднови приятелството си с Мими, Лисбет сякаш не можеше да ѝ се насити. Превърна ѝ се в лош навик да ѝ звъни през ден, което бе прекалено често. Гледаше Мими и си напомняше, че не трябва да си позволява отново да се привързва. Накрая някой щеше да страда.
Мириам Ву внезапно се протегна назад през ръба на леглото и отвори чекмеджето на нощното шкафче. Извади от него малък плосък пакет, увит в опаковъчна хартия на цветя, с розетка от златиста връв, и го хвърли в ръцете на Лисбет.
– Какво е това?
– Подаръкът за рождения ти ден.
– Той е чак след месец.
– Това е за миналата година. Тогава така и не можах да те открия. Намерих го, докато опаковах багажа си при местенето.
Лисбет поседя мълчалива.
– Да го отворя ли?
– Ами, ако искаш.
Лисбет остави чашата с вино, разтърси пакета и внимателно го отвори. Вътре намери красива табакера с капак от черен и син емайл, декориран с няколко китайски знаци.
– Трябва да спреш да пушиш – рече Мириам Ву. – Но ако смяташ да продължиш, то поне можеш да държиш цигарите си в естетична опаковка.
– Благодаря – рече Лисбет. – Ти си единственият човек, който ми купува подаръци за рождения ден. Какво означават знаците?
– Откъде, за Бога, да знам? Аз не говоря китайски. Това е джунджурия, която открих на един битпазар.
– Табакерата е много красива.
– Ами, евтина дреболия. Само че изглеждаше като майсторена за теб. Виното ни свърши. Какво ще кажеш да излезем да изпием по една бира?
– Означава ли това, че трябва да станем от леглото и да се облечем?
– Страхувам се, че да. Ала какъв е смисълът да живееш в Сьодермалм, ако не посещаваш заведенията от време на време.
Лисбет въздъхна.
– Хайде – рече Мириам Ву и докосна украшението на пъпа на Лисбет. – После може отново да се върнем тук.
Лисбет отново въздъхна, стъпи с единия крак на пода и посегна към бикините си.
ДАГ СВЕНСОН СЕДЕШЕ на бюрото, което му бяха предоставили за временно ползване в един от ъглите на редакцията на „Милениум“, когато чу шум откъм ключалката на входната врата. Погледна часовника и осъзна, че е станало девет вечерта. Микаел Блумквист също се изненада, като откри, че редакцията не е пуста.
– Трудим се усърдно и така нататък. Здравей, Мике. Заровил съм се в книгата и не съм усетил как е минало времето. Какво правиш тук?
– Дойдох да взема една книга, която забравих. Добре ли върви?
– Да, не, не… Загубих три седмици в опити да открия проклетия Бьорк от Сепо. Изглежда, е отвлечен от някоя чужда разузнавателна централа. Потънал е вдън земя.
Даг сподели неволите си. Микаел издърпа един стол, седна до него и се замисли за миг.
– Пробвал ли си с лотарийния трик?
– С какво?
– Измисли си някакво име и напиши писмо, с което го уведомяваш, че е спечелил мобилен телефон с джипиес устройство или каквото там решиш. Оформи го така, че да изглежда красиво и достоверно, и го изпрати на адреса му – в този случай до пощенската му кутия. Значи, той е спечелил мобилния телефон, освен това е един от двайсетте човека, които продължават да участват в лотарията за 100 000 крони. Единственото, което трябва да направи, е да се включи в пазарно проучване за различни продукти. Проучването ще отнеме един час и ще бъде извършено от професионалист. След това… Хм.