Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Пътят на кралете (том I)
Пътят на кралете (том I) - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Пътят на кралете (том I)

Электронная книга - «Пътят на кралете (том I)». Краткое содержание книги:

Приветстваният за завършването на сагата на Робърт Джордан „Колелото на времето“ Брандън Сандърсън сега започва свой собствен голям цикъл, който е също толкова амбициозен и увлекателен като проект.Рошар е свят на скали и бури, които с невероятна мощ помитат каменистата земя, оформяйки среда и цивилизация. Животните се крият в черупки, дърветата прибират клоните си, а тревата се оттегля под лишената от почва повърхност. В този свят градовете се строят само на местата, осигуряващи спокойствие и укритие от нестихващите бури.Изминали са столетия от падането на десетте свещени ордена, наречени Сияйните рицари, но са останали техните тайнствени Вълшебни мечове и Вълшебни брони, които превръщат обикновените хора в почти непобедими бойци. За тях се водят и се печелят войни, а някои са готови да се разделят с цяло кралство, за да ги притежават.Такава война бушува из разрушената област на име Пустите равнини. Тук Каладин, който от чирак-лечител се превръща в копиеносец, за да брани малкия си брат, е взет в робство. В една безсмислена война, водена поотделно от десет армии срещу един враг, той се бори да спаси хората си и да проумее защо водачите смятат, че могат да ги пожертват.Сиятелният господар Далинар Колин е командир на една от армиите. Подобно на своя брат, покойния крал, той е запленен от древното писание „Пътят на кралете“. Разтревожен от завладяващите го видения от древността и от образите на Сияйните рицари, той започва да се съмнява в собствения си здрав разум.Отвъд океана неопитна млада жена, Шалан, иска да се обучава при изтъкнатия учен и прочута еретичка Ясна Колин, племенница на Далинар. Макар искрено да обича учението, подбудите й далеч не са чистосърдечни. Тя планира дръзка кражба, а проучванията, които прави за Колин, насочват към тайните на Сияйните рицари и към същинската причина за войната из Пустите равнини.Плод на повече от десет години планиране, писане и сътворяване на един нов свят, романът „Пътят на кралете“ е само първото действие от Летописите на Светлината на Бурята — един бъдещ дързък шедьовър.Кажи отново древните заклинания:Животът пред смъртта.Силата пред слабостта.Пътят пред целта.И върни на хората Вълшебните брони, които някога са носили.Сияйните рицари трябва да се възправят отново.
1 ... 61 62 63 64 65 66 67 68 69 ... 217
Перейти на страницу:

Шалан опита да прецени в какво настроение е по-възрастната жена, но чувствата й бяха неразгадаеми.

— Наистина не исках да Ви безпокоя.

— Подкупих слугите да ми кажат дали сте се върнали в Булото — отвърна небрежно Ясна, взе една от книгите на Шалан и прочете заглавието. — Не исках пак да ме прекъсват.

— Аз… — Шалан сведе поглед и ужасно се изчерви.

— Не си правете труда да се извинявате — каза Ясна; изглеждаше по-уморена, отколкото се чувстваше Шалан. Прегледа книгите. — Отличен избор. Добре сте се справили.

— Всъщност нямах особен избор. Това беше почти всичко, с което разполагаше книгопродавецът.

— Допускам, че намерението Ви е било бързо да научите написаното в тези книги — каза замислено Ясна. — Да направите последен опит да ме впечатлите, преди да напусна Карбрант?

Шалан колебливо кимна.

— Умен план. Трябваше да наложа срок за повторното Ви кандидатстване — набързо огледа Шалан. — А аз знам защо толкова отчаяно се нуждаете от положението на моя повереница.

Шалан се стресна. Ясна знаеше?

— Вашият дом има много врагове, а баща Ви е саможив човек. Ще Ви бъде трудно да се омъжите добре без тактически разумен съюз.

Шалан си отдъхна, ала се помъчи това да не проличи.

— Дайте да видя чантата Ви — каза Ясна.

Шалан се свъси и едва устоя да не затвори чантата.

— Ваше Сиятелство?

Ясна протегна ръка.

— Помните ли какво казвах за повтарянето?

Шалан неохотно подаде чантата. Ясна внимателно извади съдържанието, спретнато подреди четките, моливите, писците, съдинката с лака, туша и разредителя. Разположи топчетата хартия, скицниците и готовите рисунки в редица. После извади кесиите с парите и не пропусна да забележи, че са празни. Хвърли поглед на купата за осветление и преброи сферите вътре. Вдигна вежда.

После се залови да разглежда рисунките. Първо онези на отделни листа, като се позабави на своя портрет. Шалан наблюдаваше лицето й. Доволна ли беше? Изненадана? Недоволна от времето, което Шалан беше отделила за скициране на моряци и слугини?

Накрая Ясна се прехвърли на скицника с растенията и животните, които Шалан беше наблюдавала по време на пътуването. Отдели им най-много време, като прочете и всяка от съпътстващите ги бележки.

— Защо направихте тези скици?

— Защо ли, Ваше Сиятелство? Е, защото така исках. — Смръщи се. Дали не трябваше да каже нещо високоучено?

Ясна бавно кимна. После се изправи.

— Имам стаи в Конклава. Кралят ми ги предостави. Съберете си нещата и вървете там. Виждате ми се изтощена.

— Ваше Сиятелство? — продума Шалан и стана, а през тялото й пробяга тръпка от вълнение.

Ясна спря на прага.

— При първата среща Ви взех за провинциална опортюнистка, която цели чрез моето име да се обогати.

— Променихте ли мнението си?

— Не — отвърна Ясна. — У Вас несъмнено има нещо такова. Но всеки човек е различен и можете да разберете много за някого от това, което той носи. Ако този скицник означава нещо, то е, че в свободното си време Вие се стремите към учението само по себе си. Това е окуражаващо. То е може би най-добрият аргумент, който можахте да предложите в своя полза. Щом не мога да се отърва от Вас, бих могла да Ви използвам. Вървете да спите. Утре ще започнем рано и ще делите времето си между Вашето обучение и помощта при моите изследвания.

С тези думи Ясна се оттегли.

Шалан седна, умисли се и замига с изморените си очи. Извади лист хартия и написа една кратка благодарствена молитва, която по-късно щеше да изгори. После бързо си прибра книгите и отиде да търси слуга, когото да прати на кораба Насладата на вятъра да донесе пътническия й сандък.

Денят се оказа много, много дълъг. Но тя победи. Първата стъпка беше завършена.

Сега започна истинската задача.

9

Преизподнята

„Десет души с пламтящи Брони стоят пред стена в черно и бяло, и червено.“

Записано: Йезачев, 1173, дванадесет секунди преди смъртта. Обект: един от нашите арденти, подслушан в последните му мигове.

Зачисляването на Каладин към Мост Четири не беше случайно. Отрядът на този мост даваше най-много жертви. Това беше особено забележително, при положение, че отрядите на мостовете нерядко губеха средно по една трета до една втора от хората си при пробег.

Каладин седеше с гръб към стената, валеше го дъжд. Не беше буря. Най-обикновен пролетен дъжд. Питомен роднина на големите бури.

Сил седеше на рамото на Каладин. Или се рееше там. Все едно. Явно нямаше тегло. Каладин се беше отпуснал с брадичка на гърдите и зяпаше една дупчица в камъка, която бавно се пълнеше с дъждовна вода.

1 ... 61 62 63 64 65 66 67 68 69 ... 217
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)