Когато тя беше лоша
- Автор: Бегшоу Луиз
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Илвана Гарабедян
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Когато тя беше лоша». Краткое содержание книги:
Лита и Ребека са от два различни свята. Лита Моралес е момиче с латиноамериканска кръв от бедняшките покрайнини на Бронкс, но притежава две безспорни богатства: неустоим сексапил и остър ум. Амбицията й да преуспее я води до бляскавата кариера на фотомодел. И тогава среща изтънчения и неотразим Рупърт, в когото се влюбва. Скоро след годежа им той я напуска, като присвоява солидна сума от личната й сметка.
На 18 години Ребека Ланкастър наследява величествено имение в Англия, наред със семейния бизнес. За неговото управление е готов да й помогне елегантният й братовчед Рупърт, който я омайва със страст, каквато Ребека не познава. Но неговата цел не е само любовта, както Беки скоро разбира.
Двете изумително красиви жени обаче откриват, че отмъщението срещу общия им враг може да бъде много сладко…
Беше настъпило ново десетилетие. Вълнуващо време за жените. Момичетата в университетите горяха сутиените си, четяха Симон дьо Бовоар4, настояваха за повече пари и за по-добра работа. Лигата на жените гласоподаватели организираше членовете си да станат по-активни на изборите. Наистина, срещаха се и ожесточени мъжемразки и щом се сетеше за Марк и Бъд, тя не можеше да ги вини. Но макар и повечето жени да не бяха толкова крайни в реакциите си, все пак им бе дошло до гуша. Слушаха Карън Карпентър и Джанис Джоплин. В телевизионните програми вече не ги представяха само като съпруги и майки. Но прекалено много реклами все още показваха момичета от началото на шейсетте — красавицата на бала, с очарователна усмивка, застанала до гаджето си футболист — сякаш „лятото на любовта“ изобщо не се бе случвало, сякаш младите жени не протестираха по улиците на Вашингтон с искания да се сложи край на войната във Виетнам.
Събуди интереса му! За да съответства на настроенията на жените от седемдесетте, трябваше да звучи по-скоро като: Разкарай го!
Лита се усмихна. Представи си момиче в черен кожен гащеризон, стъпило с ботуша си върху нещастник с бакенбарди и медальон на шията, проснат на паважа. Разкарай го. Луси! Може би не чак дотам, но…
Образът й подсказа нещо и тя започна да си води нови бележки.
Парфюмът се казваше „Луси“. А какво означаваше думата? Име на момиче. Кратко име, на обикновено момиче. Не Александра, Хортензия или Елизабет, а Луси. За да се свърже парфюмът с нещо, което момичетата искат, трябваше да им се представи нещо, което искат да бъдат. По-точно — някой. Една Луси, която да отговаря на името на парфюма. Нещо напълно различно от всички онези кльощави, бели, прекрасни момичета, разхождащи се по отрупани с цветя поляни в бели шифонени рокли, които използваха всички големи марки, за да рекламират парфюмите си.
„Китън“ продаваше „Луси“ само в Североизточните щати. Рекламата им щеше да е насочена изцяло към този регион. Лита се замисли за образа на момичето. Не искаше да тръгва в тази посока, защото щом веднъж избереш модел, който да представя линията ти, момичето можеше да те върти на малкия си пръст. Самата Лита често бе използвала този похват. „Китън“ бяха малка фирма — не можеха да си позволят да ги притискат за повече пари. Ами ако „Луси“ не беше едно момиче, а няколко? Всички те щяха да се харесат на различни групи потребители, но всички щяха да имат един и същи имидж… амбициозни, модерни, социално активни, борбени и независими. Нейната Луси нямаше да се нуждае от мъж до себе си на снимката.
Лита се върна към списанията с ножица в ръка. Изрязваше фигури и различни фонове и си играеше с тях. Използваше хартията от офиса и ги лепеше със смес от брашно и вода, защото нямаше лепило. Кафето й изстина; тя дори не забеляза.
Когато приключи, часът бе вече три сутринта. Прибра макетите си в куфарчето — онова, което повече не бе носила в „Дохъни“, откакто започна работа, за да не би Марк пак да се разгневи. После си взе набързо душ и приготви дрехите си за сутринта до леглото. Пъхна се между завивките и едва намери сили да навие часовника, преди да заспи.
— Това е чудесно! — Марк се отпусна на стола и огледа блесналия си кабинет. — Трябва да го правиш по-често, Лита.
— Да. Ще ми се жена ми да поддържаше такава чистота вкъщи — обади се и Бъд, без да забележи неприкритата омраза в погледа й. — Тази сутрин изглеждаш ужасно, Лита.
„О, боже! — искаше й се да възкликне. — А ти как изглеждаш, мазно говедо такова?“ Но прехапа език.
— Малко съм изморена.
Под очите си имаше такива тъмни кръгове, че направо приличаше на голяма панда. Двата пласта фон дьо тен не й бяха помогнали особено. — Отне ми малко повече време, отколкото мислех, докато подредя тук.
— Справила си се добре, кукло.
— Сър… — обади се тя с най-покорния си тон, като на малко момиченце, както му харесваше на Марк. — Дали ще ми позволите да си взема по-дълга обедна почивка днес? Имам среща с един човек. Само ако вие разрешите, разбира се.
— Ако свършиш работата си. Но гледай да не ти става навик.
— Няма. Благодаря, сър. Двамата с господин Робъртс ще желаете ли кафе?
Лита се обади в офиса на Хари Вайс веднага щом се върна от кухненския бокс.
— Бих искала да се срещна с него. Много е важно.
Отсреща Сюзън въздъхна:
— Има свободен само половин час, и то точно…
— Преди обяд, знам. — Лита бе поразпитала и запомнила наизуст графика на Хари. — Тъкмо тогава имам малко свободно време. Господин Смит ми разреши.
Другата жена се поколеба:
4
Известна френска писателка, интелектуална и феминистка. — Б.р.