Петдесет нюанса освободени

- Кожа до кожа - каза и ме прегърна. Целуна рамото ми и прокара нос по ухото ми. - Миришеш, както мирише раят.

- Вие също, господин Грей. - Вдишах аромата на Крисчън, примесен с умопомрачителната миризма на секс. Можех да остана така в ръцете му завинаги - отпусната, щастлива, спокойна. Точно от това имах нужда след връщането ми на работа, след скандалите и след като изритах оная кучка в зъбите. Точно тук исках да съм, независимо от мегаломанията му, от манията му да контролира, от порива и желанието му винаги да ме поставя на правилното според него място. Той зарови нос в косата ми и вдиша дълбоко. Усетих усмивката му и въздъхнах облекчено. Седяхме прегърнати и нямаше нужда да говорим.

Но Крисчън ме върна в реалността.

- Късно е - каза той; пръстите му продължаваха методично да масажират врата ми.

- Не те подстригах.

- Вярно е. Имате ли сили да довършите това, което започнахте, госпожо Грей? - засмя се той.

- За вас, господин Грей, съм готова винаги и на всичко! - Целунах гърдите му и станах неохотно, не исках да се отделям от него.

- Остани! - Той сграбчи бедрата ми и ме обърна към себе си. После дръпна полата ми надолу, разкопча я и тя падна на пода около краката ми. Подаде ми ръка и аз прекрачих встрани. Бях само по чорапи и жартиери.

- Страхотна гледка, госпожо Грей. - Той се облегна на стола, скръсти ръце и ме огледа одобрително.

Вдигнах елегантно ръце и застанах в кабаретна поза.

- Господи, какъв късметлия съм! - каза той с обожание.

- Да, наистина си голям късметлия.

- Ако ще ме подстригваш, сложи моята риза. Иначе ще ме разсейваш и така и няма да си легнем.

Не можех да не се усмихна. С пълното съзнание, че ме гледа, тръгнах бавно към ъгъла, където бяха обувките ми и ризата му. Наведох се много бавно, с гръб към него, вдигнах ризата му, помирисах я... ммм... и я облякох.

Той ме гледаше с широко отворени очи, напрегнато, изумено. Беше закопчал ципа си.

- Много добро шоу, госпожо Грей.

- Имаме ли ножици? - попитах невинно и изпърхах с мигли.

- В кабинета ми - отвърна той с пресипнал глас.

- Ще ида да ги взема - казах и го оставих в банята. На път за кабинета взех гребена си от нощното шкафче в спалнята. Когато излязох в коридора, видях, че вратата на кабинета на Тейлър е отворена. Госпожа Джоунс стоеше до вратата. Спрях. Не можех да помръдна, като че ли за части от секундата бях пуснала корени.

Тейлър галеше лицето й и й се усмихваше нежно. После се наведе и я целуна.

„Господи! Тейлър и госпожа Джоунс!“ Бях застинала с отворена от учудване уста. Искам да кажа... е, беше ми минавало през ума. Но очевидно те бяха... двойка. Изчервих се, почувствах се като воайорка, и едва успях да накарам краката си да се размърдат. Минах бързо през голямата стая и влязох в кабинета на Крисчън. Включих осветлението и тръгнах към бюрото. Тейлър и госпожа Джоунс! Направо не можех да го проумея. Винаги бях мислила, че тя е няколко години по-възрастна от него. „О, стига съм мислила за това!“ Отворих горното чекмедже и моментално забравих за тях. Вътре имаше револвер! Крисчън има револвер?! Нямах представа, че има оръжие. Извадих го, отворих барабана. Беше зареден. Но беше и много лек, прекалено лек. Може би беше от карбон. „За какво му е? Боже, дано знае как се ползва това нещо!“ Веднага се сетих какво ми казваше Рей, когато ми обясняваше за пистолетите. Годините, прекарани в армията, го бяха научили на много неща „Те убиват, Ана. Когато стреляш, трябва да си наясно с това“. Оставих револвера на мястото му, намерих ножиците и бързо се изнизах от кабинета. Главата ми бучеше от всякакви мисли. Тейлър и госпожа Джоунс, револверът...