Петдесет нюанса освободени
- Автор: Джеймс Е. Л.
- Серия: Петдесет нюанса сиво #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Гергана Дечева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Петдесет нюанса освободени». Краткое содержание книги:
Сега двамата имат всичко – любов, страст, интимност, богатство и целия живот пред себе си. Но Ана знае, че няма да е лесно да обича своя господин Петдесет нюанса, а връзката им ще ги изправи пред предзвикателства, за които не са подозирали. Ще се наложи Ана да свикне с разточителния стил на живот на Крисчън, без да пожертва своята индивидуалност. А Крисчън ще трябва да преодолее нуждата си от контрол и да пребори демоните от мъчителното си минало.
И когато изглежда, че двамата заедно ще преодолеят всички пречки, лошият късмет, злобата и съдбата ще се обединят, за да сбъднат най-дълбоките страхове на Ана.
- Как ще летиш дотам?
- Със самолета на компанията. Защо?
- Просто исках да се уверя, че няма да вземащ Чарли Танго -казах много тихо. Изтръпнах. Спомних си последния път, когато се бе качил на хеликоптера. Силен пристъп на гадене едва не ме повали от стола. Спомних си часовете убийствено напрежение без никаква новина. Това бе най-кошмарният миг в целия ми живот. Забелязах, че госпожа Джоунс е застинала, също като мен. Опитах се да се отърся от мисълта за онзи случай.
- Не бих могъл да стигна дотам с Чарли Танго. Няма толкова голям обхват. Освен това не е готов. Все още е на ремонт. Има поне още две седмици работа по него.
Благодаря ти, Господи! Усмихнах се облекчено, отчасти защото нямаше да лети с хеликоптера, но също се радвах, че Чарли Танго ще е готов. Крисчън преживяваше тежко липсата му, а и му отнемаше много време да се занимава с ремонта.
- Радвам се, че е почти готов. - И спрях. Дали да му кажа колко ще се притеснявам следващия път, когато реши да се качи на него?
- Какво има? - попита той и лапна последната хапка от омлета си.
Вдигнах рамене.
- Ана? - каза той по-строго.
- Аз... ами последния път, когато летя с него... мислех... мислехме... че си... - Не успях да довърша.
Изражението му омекна.
- Виж! - Потърка бузата ми с кокалчетата на ръката си. - Това беше саботаж. - Лицето му помръкна и за секунда се зачудих дали знае кой е отговорен.
- Ако те загубя, няма да го преживея.
- Петима души бяха уволнени заради това, което се случи, Ана. Няма да се повтори.
- Петима?
Той кимна сериозно.
„Петима! Мили боже!“
- Което ми напомня... имаш револвер в кабинета.
Предполагам, че прозвуча обвинително, но не исках да изглежда все едно не одобрявам и се бъркам. Той ме изгледа мълчаливо и най-сетне каза:
- На Лийла е.
- Но той е зареден!
- Откъде разбра? - Лицето му помръкна още повече.
- Проверих вчера.
- Не искам да се занимаваш с оръжия. Надявам се да си поставила предпазителя.
- Крисчън, този револвер няма предпазител. Нищо ли не разбираш от оръжия? - Замигах недоверчиво и крайно изненадано.
- Ами... нищо - смотолеви той.
Тейлър се покашля дискретно. Стоеше до вратата. Крисчън му кимна.
- Трябва да тръгваме. - Стана и облече сивото си сако. Изглеждаше разсеян. Последвах го.
„Държи револвера на Лийла?“ Още не можех да осмисля новината и се зачудих какво ли е станало с нея. Дали все още беше... къде всъщност беше заминала? Някъде на изток. Ню Хампшир? Не, не можех да се сетя.
- Добро утро, Тейлър - каза Крисчън.
- Добро утро, господин Грей, госпожо Грей. - Тейлър много внимателно отбягна погледа ми. Бях му благодарна, предвид тоалета ми или по-скоро липсата на такъв, когато се сбутахме по нощите в коридора.
- Само да си измия зъбите - казах. Крисчън винаги си миеше зъбите преди закуска. Не проумявах защо.
- Трябва да помолиш Тейлър да те научи да стреляш - казах в асансьора. Той ме изгледа изненадано и попита сухо:
- Така ли стана сега?
-Да.
- Анастейжа, мразя оръжията. Майка ми е имала достатъчно случаи на разкъсани от куршуми хора в болницата, жертви на престъпления, а баща ми е твърдо против всякакви оръжия. Възпитан съм с техните виждания за нещата по този въпрос. Освен това поддържам поне две инициативи тук, във Вашингтон, за контрол върху продажбата на оръжия.
- Така ли? А Тейлър носи ли пистолет?
Устните му се свиха.
- Понякога.
- И ти не одобряваш? - продължавах да го разпитвам, докато вървяхме през фоайето.
- Не - каза кратко. - Нека го кажа така: с Тейлър имаме различни възгледи що се касае до употребата на оръжие.
А пък аз със сигурност бях на страната на Тейлър по въпроса.
Крисчън отвори вратата и ми направи път. Тръгнахме към колата. След саботажа на Чарли Танго ми беше забранил да карам сама до работата. Сойър се усмихна ведро, отвори вратата и с Крисчън се качихме на задната седалка.
- Моля те! - Хванах импулсивно ръката му.
- За какво ме молиш?
- Научи се да стреляш.
- Не. Край на дискусията, Анастейжа!
Пак ми се скара като на малко дете. Отворих уста да отговоря или поне да изджавкам, но реших да не започвам деня с лошо настроение. Скръстих сърдито ръце. Тейлър ме погледна за секунди в огледалото за обратно виждане и после се съсредоточи върху пътя, но тръсна леко глава, очевидно раздразнен.
Хм... Крисчън понякога побъркваше и него. Усмихнах се и настроението ми се оправи веднага.
- Къде е Лийла? - попитах. Той гледаше през прозореца.
- Казах ти, в Кънетикът при родителите си.
- Проверил ли си? Тя има дълга коса... Може тя да е карала доджа.