Петдесет нюанса освободени
- Автор: Джеймс Е. Л.
- Серия: Петдесет нюанса сиво #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Гергана Дечева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Петдесет нюанса освободени». Краткое содержание книги:
Сега двамата имат всичко – любов, страст, интимност, богатство и целия живот пред себе си. Но Ана знае, че няма да е лесно да обича своя господин Петдесет нюанса, а връзката им ще ги изправи пред предзвикателства, за които не са подозирали. Ще се наложи Ана да свикне с разточителния стил на живот на Крисчън, без да пожертва своята индивидуалност. А Крисчън ще трябва да преодолее нуждата си от контрол и да пребори демоните от мъчителното си минало.
И когато изглежда, че двамата заедно ще преодолеят всички пречки, лошият късмет, злобата и съдбата ще се обединят, за да сбъднат най-дълбоките страхове на Ана.
- Сега назад!
Той се облегна и аз изплакнах пяната с чашката. Този път ус пях да не го залея по лицето.
- Пак? - попитах.
- Да, моля те! - Отвори очи и спокойният му поглед срещна моя.
- Веднага, господин Грей.
Напълних с вода другата мивка, която той използваше, когато се бръсне.
- Това за изплакването - обясних, защото ме погледна с недоумение.
Повторих целия процес със сапунисването, заслушана в тихото му спокойно дишане, загледана в прелестните му черти. „Не не мога да се стърпя!“ Погалих нежно бузата му и той отвори очи и ме погледна унесено през мигли, почти в нирвана. Наведох се и го целунах по устните. Той се усмихна, пак затвори очи и въздъх на с безкрайно доволство.
Кой би предположил, че след скандала днес ще се отпусне така? И то без секс? Наведох цялото си тяло върху неговото.
Той измърка от удоволствие, когато гърдите ми опряха до лицето му. Дръпнах запушалката на мивката и сапунената вода започна да изтича. Ръцете му се вдигнаха към бедрата ми и се спряха на дупето.
- Без опипване на фризьорката! - престорих се на сърдита.
- Не забравяй, че съм глух - каза той, без да отваря очи, и ръцете му слязоха още по-надолу по бедрата ми и пръстите му започнаха да повдигат края на полата. Отместих ръката му. Прекалено много ми харесваше да се правя на фризьорка. Той се усмихна като палаво момче, което са спипали да прави пакост, с която особено се гордее.
Взех чашата, но сега използвах водата от другата мивка и внимателно изплакнах косата му. Останах все така опряна върху тялото му, а ръцете му не помръднаха от дупето ми. Пръстите му мърдаха леко нагоре-надолу, напред-назад... Хм. Тялото ми се сви конвулсивно. От гърлото му се откърти силен, дълбок стон.
- Ето, готово, измит си.
- Добре - каза той и изведнъж затегна хватката си и седна. Мократа му коса се разпиля по раменете му. Дръпна ме в скута си, ръцете му се плъзнаха нагоре към врата ми, към брадичката ми и стиснаха главата ми. Ахнах от изненада. Устните му вече бяха върху моите, езикът му - горещ и твърд, се мушна силно в устата ми. Пръстите ми се вплетоха в мократа му коса, капки вода се стичаха по ръцете ми, езикът му влезе по-дълбоко, а косата му окъпа лицето ми. Едната му ръка се стрелна към копчето на блузата ми.
- Стига подстригване! Искам да те чукам седем нюанса неделно. Може тук или в спалнята. Ти решаваш. Избирай!
Очите му горяха, пълни с обещание, водата от косата му калеше по телата ни. Устата ми беше пресъхнала.
- И така, какво и къде, Анастейжа?
- Мокър си - отвърнах.
Той рязко наведе глава към мен и косата му оплиска цялата ми блуза. Изпищях и се опитах да се измъкна, но той ме стисна още по-здраво.
- О, не, не така, бебчо. - Усмихна ми се съблазнително. Мис „Мокра фанелка 2011“. Блузата ми беше подгизнала, а сега вече и прозрачна. Бях мокра... навсякъде.
- Тази гледка ми харесва - каза той, наведе се и потърка носа си около мокрото ми зърно. Простенах.
- Отговори ми, Ана. Тук или в спалнята?
- Тук - казах почти истерично. „Майната й на подстрижката! После ще го стрижа!“ Устата му се изви в бавна чувствена усмивка, пълна с обещания за страст.
- Добър избор, госпожо Грей - каза без дъх в устните ми. Пусна брадичката ми и ръката му слезе към коляното, после леко и бавно тръгна нагоре по крака, танцуваше като кънка върху лед, повдигаше полата ми. Настръхнах и кракът ми изтръпна. Устните му се плъзнаха от ухото по челюстта към устата.
- О, какво искам да ти направя! - прошепна. Пръстът му се заигра с дантелата на чорапа ми. - Харесвам тези чорапи - каза и пъхна пръст под дантелата към вътрешността на бедрото ми. Седях в скута му и се гънех от желание.
- Ако ще те чукам седем нюанса, искам да не мърдаш - изръмжа той.
- Ами направи така, че да не мърдам - предизвиках го задъхано.
Крисчън пое рязко дъх и ме прониза с горещите си очи.
- О, госпожо Грей, казвате и изпълняваме! - Ръката му се за-катери от чорапа към бикините. - Но първо нека се отървем от тези бикини.
Размърдах се да му помогна. Дъхът му изсвистя през зъбите.
- Не мърдай!
- Само помагам - нацупих се, а той нежно захапа долната ми устна.
- Мирно - изръмжа, смъкна бикините, вдигна полата ми и тя се нави около ханша. Обгърна кръста ми с ръце и ме повдигна. Бикините ми бяха в ръката му.
- Обкрачи ме - каза впил поглед в моя. Обкрачих го и го изгледах провокативно. „Хайде да те видим сега, Петдесет!“
- Госпожо Грей - предупреди той, - предизвиквате ли ме? -Гледаше ме весело, но възбудата в очите му надделяваше. Комбинацията беше... подмокряща.
- Да. И какво ще направиш по въпроса?