Петдесет нюанса освободени
- Автор: Джеймс Е. Л.
- Серия: Петдесет нюанса сиво #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Гергана Дечева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Петдесет нюанса освободени». Краткое содержание книги:
Сега двамата имат всичко – любов, страст, интимност, богатство и целия живот пред себе си. Но Ана знае, че няма да е лесно да обича своя господин Петдесет нюанса, а връзката им ще ги изправи пред предзвикателства, за които не са подозирали. Ще се наложи Ана да свикне с разточителния стил на живот на Крисчън, без да пожертва своята индивидуалност. А Крисчън ще трябва да преодолее нуждата си от контрол и да пребори демоните от мъчителното си минало.
И когато изглежда, че двамата заедно ще преодолеят всички пречки, лошият късмет, злобата и съдбата ще се обединят, за да сбъднат най-дълбоките страхове на Ана.
„Мамка му!“
- Крисчън, спри, няма значение. Просто си помислих, че може да го искаш.
Той взе ръката ми и я сложи внимателно върху тупкащото си сърце. Мамка му! Какво значеше пък това?
- Ана, не знам как бих реагирал, ако ме докосваш, докато съм вързан.
Мозъкът ми завря. Той признаваше нещо. Нещо дълбоко, мрачно.
- Това е твърде ново за мен. - Гласът му беше глух, суров.
Та аз само попитах! Знаех, че е постигнал огромен напредък
но сега осъзнах, че пред него има още безброй пречки. „Петдесет, Петдесет, Петдесет!“ Тревога стисна сърцето ми. Наведох се над него, тялото му се скова и аз само целунах устните му.
- Крисчън, не съм те разбрала правилно. Не се тревожи за това. И не мисли за тези неща. - Целунах го пак. Той затвори очи, изстена, рязко скочи, обърна ме на матрака и хвана брадичката ми. И скоро се изгубихме. Изгубени един в друг. Отново.
9.
Събудих се още преди да звънне алармата. Крисчън се бе увил около мен като бръшлян, главата му лежеше на гърдите ми, ръката му - около кръста ми, а кракът му - между моите. Освен това беше от моята страна на леглото. Винаги ставаше така. Щом се скарахме вечерта, на сутринта го намирах омотан около мен.
О, Петдесет! Някъде дълбоко в него имаше огромна празнина, която трябваше да бъде запълвана бавно, леко и постоянно с любов. Изобщо не бих предположила в началото. Пак си го представих като четиригодишно неизкъпано облечено в мръсни дрешки нещастно момченце. Погалих нежно късата му коса и тъгата ми отстъпи пред нежността. Той се размърда и сънените му очи потърсиха моите. Примигна няколко пъти и се разсъни.
- Здрасти - каза и се усмихна.
- Здрасти - усмихнах се и аз и тази усмивка правеше любов с очите му.
Той зарови нос в гърдите ми и измърка от удоволствие. Ръката му се плъзна надолу към кръста ми, по хладния сатен на нощницата.
- Какво изкусително парченце сладкиш си ти! Но колкото и да си изкусителна, трябва да ставам - каза леко притеснено, протегна се, неохотно разви тялото си от моето и стана.
Лежах с ръце под главата и се наслаждавах на шоуто - Крисчън се съблича за душ. Не бих променила нищо в него. Беше перфектен.
- Наслаждавате ли се на гледката, госпожо Грей? - попита шеговито той.
- И то каква гледка, господин Грей!
Той се усмихна и ме замери с пижамата си. Тя полетя към лицето ми, но я хванах навреме и се засмях като ученичка. Той се приближи с дяволита усмивка, дръпна завивката ми, сложи коляно на леглото, сграбчи глезените ми, издърпа ме рязко към себе си, нощницата ми се нави и се вдигна нагоре. Изпищях. После той запълзя по тялото ми с малки целувки. Почна от коляното, бедрото, нагоре... „О, Крисчън!“
- Добро утро, госпожо Грей - поздрави ме госпожа Джоунс. Изчервих се при спомена за неочаквания ми сблъсък с Тейлър през нощта.
- Добро утро - отвърнах и тя ми подаде чаша чай. Седнах на плота до съпруга си. А той просто сияеше. Току-що взел душ, с мокра коса, бяла свежа риза и сребристосива вратовръзка. Онази вратовръзка! Колко мили спомени имах от нея!
- Как се чувствате тази сутрин, госпожо Грей? - попита Крисчън. Очите му бяха топли и меки.
- Мисля, че вече знаете. - Погледнах го срамежливо изпод мигли.
Той се засмя и заповяда:
- Яж! Нищо не яде снощи.
„Охо, деспотичният Петдесет!“
- О, това беше защото вие се държахте като задник.
Госпожа Джоунс изпусна нещо в мивката и се чу оглушителен
трясък. Подскочих. Той не забеляза шума. Гледаше ме напрегнато, без да обръща внимание на това, което се случва около нас.
- Задник или не - яж! - Тонът му беше сериозен. Не търпеше възражения.
- Добре. Хващаме лъжиците и започваме да се храним! -отвърнах като капризна тийнейджърка. Взех гръцкото кисело мляко, сложих лъжичка върху корнфлейкса си и добавих шепа боровинки. Погледнах към госпожа Джоунс. Беше приготвила любимата ми закуска. За първи път закусих така преди сватбеното ни пътешествие.
- Може да се наложи да отида до Ню Йорк през седмицата -каза Крисчън.
Новината ме стресна и ме извади от сладките спомени.
- Така ли?
- Само за една нощ. Искам да дойдеш с мен.
- Крисчън, няма да мога да взема почивен ден.
Той ме погледна изпитателно и ми напомни с очи кой всъщност ми е шеф.
- Знам, че компанията е твоя - въздъхнах, - но ме нямаше три седмици Как очакваш да управлявам тази компания, като не ходя там? Всичко ще е наред. Предполагам, че ще вземеш-Тейлър, но Сойър и Райън ще са тук... - Спрях, защото Крисчън ми се смееше.
- На какво се смееш? - изсъсках.
- На теб - каза.
Смее ми се! И тогава, преди да се нацупя, ужасяваща мисъл парализира съзнанието ми.