Петдесет нюанса освободени
- Автор: Джеймс Е. Л.
- Серия: Петдесет нюанса сиво #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Гергана Дечева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Петдесет нюанса освободени». Краткое содержание книги:
Сега двамата имат всичко – любов, страст, интимност, богатство и целия живот пред себе си. Но Ана знае, че няма да е лесно да обича своя господин Петдесет нюанса, а връзката им ще ги изправи пред предзвикателства, за които не са подозирали. Ще се наложи Ана да свикне с разточителния стил на живот на Крисчън, без да пожертва своята индивидуалност. А Крисчън ще трябва да преодолее нуждата си от контрол и да пребори демоните от мъчителното си минало.
И когато изглежда, че двамата заедно ще преодолеят всички пречки, лошият късмет, злобата и съдбата ще се обединят, за да сбъднат най-дълбоките страхове на Ана.
На вратата на голямата стая се сблъсках с Тейлър.
- Извинете ме, госпожо Грей - каза той сконфузен при вида на... облеклото ми.
- А, Тейлър, здрасти... аз... такова... подстригвам Крисчън -запелтечих притеснено.
Тейлър обаче беше по-притеснен и от мен. Отвори уста да каже нещо, но се отказа и ми направи път да мина.
- След вас, мадам - каза вежливо, а аз бях придобила цвета на онова червеното ауди, специална изработка за подчинени. Беше адски неловко. По-неловко не можеше да стане.
- Благодаря - казах и побягнах. „Никога ли няма да запомня, че не сме сами?“ Влетях задъхана в банята.
- Какво има? - Крисчън стоеше пред огледалото, в едната си ръка държеше обувките ми. Всичките ми разпилени допреди малко дрехи бяха прилежно подредени на купчинка до мивката.
- Сблъсках се с Тейлър.
- Облечена така? - Стана му крайно неприятно.
„О, не!“
- Не е виновен той!
- Хм - каза той още по-начумерено.
- Нали съм облечена.
- По-скоро съблечена.
- Не знам кой от двама ни се уплаши повече. - Опитах се да отклоня вниманието му от по-сериозния проблем: - Ти знаеш ли, че той и Гейл са... заедно?
- Разбира се, че знам! - засмя се той.
- И защо не си ми казал?
- Мислех, че знаеш.
- Не знаех.
- Ана, те са големи хора, живеят под един покрив, не са обвързани.
Изчервих се и се почувствах глупаво, че не съм забелязала.
- Е, да, така е. Но все си мислех, че Гейл е по-възрастна от него.
- Да, по-възрастна е, но не много. - Крисчън ме погледна учудено. - Някои мъже харесват по-възрастни жени. - Усети се и веднага спря, очите му се разшириха тревожно.
- Това го знам - сопнах се.
Той ме изглед мило, с любов. Да! Моята техника за смяна на темата пак проработи, но подсъзнанието ми врътна очи. „Да, и на каква цена?“ Сега онази, чието име не се споменаваше в нашия дом, онази Робинсън, увисна като сянка между нас.
- Което ми напомня... - продължи той весело.
- Какво? - попитах. Грабнах стола и го обърнах към огледалото над мивката. - Сядай! - заповядах, а той ме изгледа бла-госклонно и развеселено и седна. Започнах да разресвам почти изсъхналата му коса.
- Мислех си, че тази стаи над гаражите в новата къща можем да ги направим за тях - да си имат дом. Така дъщеря му ще може да остава да нощува при него.
Той ме наблюдаваше изпитателно в огледалото.
- Тя защо не идва тук? - попитах.
- Тейлър никога не е отварял и дума по въпроса.
г
- Може би е добре да му предложиш. Но тогава ще трябва да се държим прилично.
- Хм, не се бях замислял за това - каза той недоволно.
- Може би това е причината да не те пита. Познаваш ли я?
- Да. Много сладко срамежливо дете. И много красиво също. Платих за обучението й.
Спрях да го реша и го погледнах в огледалото.
- Нямах представа.
- Май това беше най-малкото, което можех да направя, а и така знам, че Тейлър няма да напусне - каза той и сви рамене.
- Сигурна съм, че обича работата си.
- Не знам. - Погледна ме с празен поглед, сякаш за първи път се питаше дали наистина е така.
- Сигурна съм, че той е много привързан към теб, Крисчън. -Продължих да реша косата му. Той ме гледаше удивено.
- Наистина ли мислиш така?
- Да. Убедена съм!
Той изсумтя, уж да отхвърли идеята, но усетих как тайничко мисълта, че някой от персонала му го харесва, наистина му се понрави.
- Добре, ще говориш ли с Гиа за стаите над гаража?
- Да, разбира се - отвърнах и забелязах, че вече не изпитвам онова раздразнение като преди, когато някой споменеше името й. Подсъзнанието ми кимна мъдро и одобрително. Да, днес се справихме прекрасно. А моето друго аз сега трябваше да остави съпруга ми на спокойствие и да престане да го кара да се чувства неловко.
Бях готова да започна.
- Напълно ли си сигурен, че искаш? Последен шанс да се откажеш!