Петдесет нюанса освободени
- Автор: Джеймс Е. Л.
- Серия: Петдесет нюанса сиво #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Гергана Дечева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Петдесет нюанса освободени». Краткое содержание книги:
Сега двамата имат всичко – любов, страст, интимност, богатство и целия живот пред себе си. Но Ана знае, че няма да е лесно да обича своя господин Петдесет нюанса, а връзката им ще ги изправи пред предзвикателства, за които не са подозирали. Ще се наложи Ана да свикне с разточителния стил на живот на Крисчън, без да пожертва своята индивидуалност. А Крисчън ще трябва да преодолее нуждата си от контрол и да пребори демоните от мъчителното си минало.
И когато изглежда, че двамата заедно ще преодолеят всички пречки, лошият късмет, злобата и съдбата ще се обединят, за да сбъднат най-дълбоките страхове на Ана.
- Това беше... - Не намирах думи.
- Знам. - Той ме целуна, ръката му все още бе на врата ми, целуна ме дълбоко, с любов и преклонение.
Изгубих се в целувката му.
Той се отдръпна, за да си поеме дъх, очите му бяха с цвят на тропическа буря.
- Сега ще те чукам силно.
Сграбчи ме през кръста, вдигна ме от скута си, сложи ме на коленете си и се зае с копчетата на колана на тъмносиния си панталон. Пръстите на лявата му ръка галеха бедрото ми и всеки път спираха за секунди на дантелата на чорапите ми. Бяхме лице в лице, съвсем близо. Чувствах се напълно безпомощна, завързана със собствените ми бикини и с усукан сутиен. Но това беше може би най-интимният ни момент - седнала на коленете му, погълната от красивите му сиви очи. Чувствах се палава, като дете, което върши нещо забранено, но в същото време безкрайно силно свързана с него. Не изпитвах нито срам, нито неудобство. Това беше Крисчън, моят съпруг, моят любовник, моят арогантен мегаломан, моят Петдесет — любовта на живота ми. Той дръпна ципа и устата ми пресъхна при вида на еректиралия му пенис.
- Харесва ли ти? - засмя се Крисчън.
-Мм...
Той го хвана и започна да движи ръката си по него. Господи, беше толкова възбуждащо! Направо не можех да откъсна очи.
- Хапете си устната, госпожо Грей.
- Защото съм гладна.
- Гладна? - Очите му се разшириха.
- Аха. - И облизах устни.
Той ме погледна с енигматичната си усмивка и захапа долната си устна, а ръката му продължи да се движи нагоре-надолу по пениса му. Защо беше толкова възбуждащо да гледам как съпругът ми си доставя удоволствие?
- Трябваше да си изядеш вечерята - подкачи ме той, гласът му беше изкусителен. - Но може би мога да помогна. - И сложи ръце около кръста ми. - Стани! - каза меко и вече знаех какво предстои. Изправих се. Краката ми вече не трепереха.
- Сега на колене - каза той и аз коленичих на пода. Плочките бяха хладни. Той опъна тялото си на стола.
- Целуни ме. - Каза го съвсем тихо, държеше члена си. Погледнах нагоре към него и той прокара език по горните си зъби. Това ме подлуди. Да видя желанието му, оголено, първично, копнежа му по мен, по моята уста. Наведох се напред, без да откъсвам очи от него. Целунах главичката. Видях как рязко пое дъх през здраво стиснатите си зъби. Хвана главата ми с ръце. Прокарах език по връхчето, по езика ми полепна капчицата роса. „Хм... приятен вкус“. Устата му беше отворена. Рязко засмуках.
Въздухът свистеше между зъбите му, бедрата му се движеха, за да посрещнат устата ми. Не спирах. Скрих зъби зад устните си и слязох надолу и после леко нагоре. Ръцете му започнаха кон-вулсивно да притискат главата ми, да дърпат косата ми, влизаше и излизаше от устата ми, все по-бързо, грубо, все по-нетърпели-во. Завъртях език по главичката и пак слязох надолу, докато той се движеше настоятелно към мен, към гърлото ми.
- Господи, Ана - ахна той, стисна здраво очи, изгубен в мен, замаян. Така реагираше на мен. НА МЕН! И тогава бавно оголих зъбите си.
Той извика и спря да се движи. Наведе се и ме сграбчи.
- Стига! - изръмжа. С едно движение развърза ръцете ми. Раз-търках китките си и погледнах през мигли нагоре към две изпепеляващи, пълни с любов, копнеж и страст очи. И тогава разбрах, че искам да го чукам. Седем нюанса каквото и да е. Исках го отчаяно. Исках да гледам как свършва, как се разпада под мен. Хванах пениса му, насочих го и го вкарах във влагалището си. Бавно, много леко. Ръката ми беше на рамото му. Дълбоко от гърлото му излезе някакъв страховит стон, той се пресегна към мен, хвана ризата ми и я смъкна. След това сложи ръце върху бедрата ми.
- Не мърдай! - Пръстите му се впиваха в кожата ми. - Моля те, нека аз го направя. Искам да те погълна.
Спрях. Усещането за пълнота в мен... Той погали лицето ми, очите му - като на звяр, зъбите му лъщяха. Размърда се под мен и аз простенах със затворени очи.
- Това е любимото ми място - в теб. В моята съпруга.
Не можех да се контролирам. Пръстите ми - в мократа му коса, устните ми - търсещи неговите; започнах да се движа, да го поглъщам, да ме поглъща. Той стенеше, ръцете му - в косата ми, по гърба ми, езикът му завладя устата ми, вземаше всичко, а аз с желание му давах всичко. Да, след думите, които си казахме днес, след цялото това беснеене, ние все още имахме това. И винаги щяхме да имаме това. Обичах го толкова много, почти болезнено, почти до задушаване. Ръцете му минаха надолу към дупето ми и започнаха да контролират движенията ми - нагоре-надолу в неговото темпо - неговото горещо, бавно темпо. Извиках безпомощно и се предадох на усещането.