Петдесет нюанса освободени
- Автор: Джеймс Е. Л.
- Серия: Петдесет нюанса сиво #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Гергана Дечева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Петдесет нюанса освободени». Краткое содержание книги:
Сега двамата имат всичко – любов, страст, интимност, богатство и целия живот пред себе си. Но Ана знае, че няма да е лесно да обича своя господин Петдесет нюанса, а връзката им ще ги изправи пред предзвикателства, за които не са подозирали. Ще се наложи Ана да свикне с разточителния стил на живот на Крисчън, без да пожертва своята индивидуалност. А Крисчън ще трябва да преодолее нуждата си от контрол и да пребори демоните от мъчителното си минало.
И когато изглежда, че двамата заедно ще преодолеят всички пречки, лошият късмет, злобата и съдбата ще се обединят, за да сбъднат най-дълбоките страхове на Ана.
Очите му грейнаха със сластно доволство. Усетих ерекцията му под себе си.
- Сложи си ръцете зад гърба.
Изпълних без възражения и той ловко ги завърза с бикините ми.
- С гащите ми? Господин Грей, не ви е срам! - скарах му се аз.
- Не и когато става дума за вас, госпожо Грей, но вие вече знаете това - каза той, повдигна ме и ме намести върху себе си. Водата все още се стичаше по лицето, раменете и гърдите му. Исках да се наведа и да оближа капките от гърдите му, но беше много трудно, понеже бях с вързани на гърба ръце.
Крисчън галеше бедрата ми, после продължи към коленете. Хвана ги и ги раздалечи, като в същото време разтвори краката си и ме задържа, за да не мога да мръдна. Залови се с копчето на блузата ми.
- Не се нуждаем от това - каза и методично, бавно започна да разкопчава всяко копче на мократа ми блуза, без да откъсва очи от моите. Погледът му ставаше все по-тъмен; никак не бързаше с копчетата, наслаждаваше се на задачата си. Пулсът ми се учести, дишането ми стана по-плитко. Не можех да повярвам как само от лекия допир на пръстите му ставам все по-готова, по-възбудена. Усетих силен порив да движа тялото си, да мърдам. Той остави мократа ми блуза разкопчана и с две ръце погали лицето ми, после изведнъж пъхна палеца си в устата ми.
- Смучи! - заповяда много тихо, като изсъска на „с“. Затворих устни около палеца му и засмуках. „О, обичам тази игра!“ Беше толкова... вкусно. „Какво друго искам да смуча?“ Влагалището ми се сви болезнено при тази мисъл. Зъбите ми се впиха в месестата част на палеца му.
Той простена, бавно извади мокрия палец от устата ми и го прокара надолу по брадичката ми, гърлото, между гърдите и там се спря, закачи го на лявата чашка на сутиена ми и я дръпна надолу. Гърдата ми изскочи.
Не откъсваше очи от моите. Наблюдаваше всяко трепкане на лицето ми, взираше се в очите ми, а аз правех същото. Беше възбуждащо, поглъщащо, агресивно дори. И ми харесваше. С другата си ръка освободи и другата ми гърда. Обхвана ги нежно с длани и завъртя пръсти около зърната ми. Малки, бавни, мъчително сладки кръгчета. Зърната ми се втвърдиха под обиграните му пръсти. Полагах огромни усилия да не мърдам, но имах усещането, че между зърната и слабините ми е опънат оголен електрически кабел. Не можех да не мърдам! Рязко отметнах глава, затворих очи и се предадох на сладкото мъчение.
- Шшш! - Успокоителният глас на Крисчън беше в пълен контраст с това, което правеше с равномерните движения на палавите си пръсти. - Не мърдай, бебчо, не мърдай.
После пусна едната ми гърда и ме хвана за врата. Наведе се и пое в уста втвърденото ми възбудено зърно и засмука силно, усетих гъдела от мократа му коса. В същото време другият му палец спря да се върти около другото ми зърно. Той просто го хвана между палеца и показалеца и започна леко да го пощипва и усуква.
- Крисчън! - изстенах и се наведох рязко напред в скута му. Но той не спря, продължи да ме изтезава - бавно, агонизиращо сладко и дори мързеливо. Усещанията ми, желанията ми ставаха все по-тъмни, горях.
- Моля те, Крисчън - скимтях.
- Хм... Искам да свършиш така - каза той, без да пуска зърното ми. Думите му погалиха кожата ми като езиците на пожар.
Той зовеше нещо дълбоко, нещо тъмно в душата ми, което може би само той познаваше добре. И когато заби зъбите си в зърното ми, удоволствието стана почти нетърпимо. Гърчех се, трепках като прободена пеперуда и отчаяно се опитвах да намеря нещо, в което да впия влагалището си, но той беше облечен. Ако можех поне да го докосна... Опитах се да освободя китките си, но се бях изгубила в това коварно, нечовешко усещане.
- Моля те - прошепнах и започнах да го умолявам и да скимтя, удоволствието се стрелваше по цялото ми тяло - от врата до петите, до пръстите на краката. Цялата ми мускулатура се сгърчи.
- Имаш прекрасни гърди, Ана. Един ден ще ги чукам.
Какво по дяволите означаваше пък това? Отворих очи и го
погледнах. Смучеше зърното ми, кожата ми пееше под допира му и не усещах нито подгизналата си блуза, нито мократа му коса, само огън. И този огън гореше като в камина. Бях се превърнала в запалена камина. Разумът напусна тялото ми, то застина, мускулите ми се свиваха все по-често и болезнено... готова... стигам... искам облекчение. А той не спираше да ме побърква. Искам! Искам! Искам!
- Готова си - каза той задъхано и конвулсиите на оргазма разтърсиха цялото ми тяло, а той спря сладкото изтезание, стисна ме в прегръдката си, притисна ме до себе, докато бавно слизах по спиралите на оргазма.
Когато отворих очи, главата ми беше на гърдите му и той ме наблюдаваше нежно.
- Господи, как обичам да те гледам когато свършваш, Ана. - В гласа му имаше удивление, преклонение пред някакво чудо - а чудото бях аз.