Петдесет нюанса освободени
- Автор: Джеймс Е. Л.
- Серия: Петдесет нюанса сиво #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Гергана Дечева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Петдесет нюанса освободени». Краткое содержание книги:
Сега двамата имат всичко – любов, страст, интимност, богатство и целия живот пред себе си. Но Ана знае, че няма да е лесно да обича своя господин Петдесет нюанса, а връзката им ще ги изправи пред предзвикателства, за които не са подозирали. Ще се наложи Ана да свикне с разточителния стил на живот на Крисчън, без да пожертва своята индивидуалност. А Крисчън ще трябва да преодолее нуждата си от контрол и да пребори демоните от мъчителното си минало.
И когато изглежда, че двамата заедно ще преодолеят всички пречки, лошият късмет, злобата и съдбата ще се обединят, за да сбъднат най-дълбоките страхове на Ана.
- Спокойно можеш да си оставиш ръцете на прическата ми! Не аз, а ти ще трябва да ме гледаш после - засмя се той.
- Крисчън, мога да те гледам по цял ден.
- Това е само едно лице, бебчо - каза уморено той.
- Но зад него има една красива душа. На един красив мъж. Моят мъж!
Той се усмихна срамежливо.
Вдигнах първия кичур, разресах го и го хванах с палец и показалец. Захапах гребена, взех ножиците и отрязах към три сантиметра. Крисчън седеше със затворени очи, неподвижен като статуя. Въздъхна доволно и аз продължих. От време на време отваряше очи и все го улавях да ме наблюдава внимателно. Избягваше да ме докосва и му бях благодарна за това. „Допирът му е толкова... разсейва ме“. След петнайсет минути приключих.
- Готов си! - казах, доволна от резултата. Изглеждаше секси
- както винаги, косата му все така рошава, само малко по-къса.
Той се огледа в огледалото, очевидно приятно изненадан.
- Браво! Много добра работа сте свършили, госпожо Грей! -Огледа се от всички страни, плъзна ръката си като змия около кръста ми, придърпа ме към себе си и ме целуна по пъпа.
- Благодаря!
- Удоволствието беше изцяло мое. - Наведох се и го целунах бързичко.
- Късно е. Към кревата! - И ме плесна закачливо по дупето.
- Не! Трябва да почистя.
Целият под беше в косми. Той се намръщи: подобна мисъл изобщо не му бе хрумвала.
- Добре, ще донеса метлата - каза отегчено. - Не искам да поставяш персонала в неудобно положение поради липсата ти на подходящо облекло.
- А ти по принцип знаеш ли къде е метлата? - попитах невинно.
- Ами... не - каза той и спря, както се беше засилил.
- Аз ще ида - засмях се.
Легнах в леглото и докато чаках Крисчън да дойде, се сетих колко му бях ядосана, колко побеснял беше сутринта и колко различно приключи всичко. Замислих се и как ще се оправям, ако наистина трябва да управлявам издателството? Пълна глупост! Та аз дори нямах желание за такова нещо - моя собствена компания, че и да я ръководя! Трябваше веднага да си го избия от главата. Може би ми беше нужна някаква ключова дума, когато започне да се държи като арогантен мегаломан или като задник. Засмях се с глас. Дали пък думата да не е „задник“? Да, идеята определено ми хареса.
- Какво има? - попита той, докато лягаше. Беше само по долнището на пижамата.
- Нищо. Някаква щура мисъл.
- Колко щура? - Опъна се до мен.
„Добре, хайде да си кажа великата мисъл“.
- Крисчън, не мисля, че мога да управлявам компанията.
Той се надигна на лакът и ме изгледа.
- И защо мислиш така?
- Просто не ме привлича.
- Но ти си толкова способна, талантлива. Можеш да се справиш.
- Аз чета книги, Крисчън. А ако се захвана с управление, няма да имам време да чета.
- Ти си и много изобретателна.
Погледнах го подозрително.
- Виж, за да управляваш една компания добре, трябва да използваш таланта и капацитета на хората, които работят при теб. Ако имаш дарбата и интереса да го правиш, значи трябва така да структурираш компанията си, че да даде възможност на тези хора да се изявят. Не го отхвърляй напълно, Анастейжа. Ти си много способна жена. Убеден съм, че можеш да постигнеш абсо-лютно всичко, само трябва да си го поставиш за цел.
„Откъде е сигурен, че може да съм добра в такова нещо?“
- Освен това се тревожа, че ще отнема голяма част от времето ми.
Той сви вежди недоволно.
- Време, което мога да посветя на теб - извадих тайното оръжие.
- Знам какво се опитваш да направиш! - каза той весело, но очите му притъмняха.
По дяволите!
- Какво? - попитах невинно.
- Опитваш се да ме разсееш от конкретния проблем. Винаги правиш така. Просто не отхвърляй напълно идеята, Ана. Помисли си. Това е всичко, което искам от теб. - Целуна ме и прокара палец по бузата ми.
Този спор можеше да продължи вечно. Усмихнах му се и се сетих за нещо, което беше казал по-рано.
- Мога ли да те попитам нещо? - казах много предпазливо.
- Разбира се.
- Днес ми каза, че ако съм ти ядосана, мога да си го изкарам на теб в леглото. Какво искаше да кажеш с това?
Той застина.
- А ти какво си мислеше, че съм искал да кажа?
„По дяволите! Трябва да го произнеса!“
- Че искаш да те завържа.
Очите му щяха да изхвръкнат от изненада.
- Ами... не. Изобщо нямах това предвид.
- О! - Бях малко разочарована.
- Искаш да ме вържеш ли? - попита той, очевидно добре разчел изражението ми. Изглеждаше смаян.
Изчервих се.
- Ами...
- Ана, аз... - Той спря и по лицето му мина мрачна сянка.
- Крисчън - прошепнах в паника. Надигнах се на лакът, както правеше той. Погалих го по лицето. Очите му бяха огромни, пълни с ужас. След сякаш безкрайно време той тъжно поклати глава.