Петдесет нюанса освободени
- Автор: Джеймс Е. Л.
- Серия: Петдесет нюанса сиво #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Гергана Дечева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Петдесет нюанса освободени». Краткое содержание книги:
Сега двамата имат всичко – любов, страст, интимност, богатство и целия живот пред себе си. Но Ана знае, че няма да е лесно да обича своя господин Петдесет нюанса, а връзката им ще ги изправи пред предзвикателства, за които не са подозирали. Ще се наложи Ана да свикне с разточителния стил на живот на Крисчън, без да пожертва своята индивидуалност. А Крисчън ще трябва да преодолее нуждата си от контрол и да пребори демоните от мъчителното си минало.
И когато изглежда, че двамата заедно ще преодолеят всички пречки, лошият късмет, злобата и съдбата ще се обединят, за да сбъднат най-дълбоките страхове на Ана.
Крисчън вдигна ръката ми, погледна ръкавелите си и с поглед каза: „Хайде, сега е твой ред“. Устните му се извиха в предизвикателната му секси усмивка.
Хванах ръката му и махнах едното копче - бяха платинени, с неговите инициали в семпли ръкописни букви. После се заех и с второто. Когато свърших, веселието в очите му беше изчезнало. Те горяха, топяха се. Повдигнах се на пръсти, свалих бавно ризата през раменете му и я пуснах да падне на пода.
- Готов ли си? - прошепнах.
- Да, за всяко твое желание, Ана!
Очите ми се откъснаха от неговите и се впиха в устата му. Устните му бяха разтворени и той поемаше въздух рязко и дълбоко. Изваяни като с длето, или каквото и да му казват, красиви устни, а и той знаеше много добре какво да прави с тях. Без да се замислям, го целунах.
- Не - каза той и сложи ръцете ми на раменете си. - Недей! Ако продължиш, ще си остана неподстриган. Искам да ме подстрижеш! - продължи и незнайно защо очите му станаха сурови.
- Защо? - прошепнах.
Той ме погледна за секунда, очите му бяха още по-широки и някак кръгли като топчета.
- Защото това ще ме накара да се чувствам боготворен.
Сърцето ми буквално спря да бие. „О, Крисчън! Моят Петдесет“. И преди да се усетя, покрих тялото му с моето, целувах гърдите му, галех с буза косъмчетата по гърдите му.
- Ана, моя Ана! - прошепна той и ме стисна в ръцете си. Стояхме така, неподвижни, прегърнати в банята.
Да, той беше моят агресивен мегаломан, магаре или задник (както му харесваше) и се нуждаеше от един цял живот нежност, любов и грижа, без сериозни структурни промени, точно като нашата къща - само леко освежаване и връщане към живот.
- Сериозно ли искаш да те подстрижа?
Той кимна и се усмихна с онази, срамежливата усмивка. Засмях се, освободих се от прегръдката му и казах:
- Тогава сядай!
И той послушно седна с гръб към мивката. Събух си обувките и ги ритнах към ризата, която лежеше смачкана на пода. Взех шампоана му „Шанел“ от душа. Бяхме го купили във Франция.
- Господинът ще одобри ли това? - Вдигнах го с две ръце, като продавач от Телешопинг. - Специално доставено от Южна Франция. Обичам този аромат! Мирише на... теб. - Вече бях излязла от ролята на телевизионен говорител и говорех съвсем тихичко.
- Да, ако обичате - усмихна се той.
Взех една малка хавлиена кърпа от решетката за затопляне. Госпожа Джоунс определено умееше да ги прави много меки.
- Наведи се напред! - заповядах му. Той изпълни послушно. Увих кърпата около раменете му, пуснах крана и напълних мивката с топла вода.
- Дай главата назад! - О, как ми харесваше да го командвам! Той наведе глава назад, но беше прекалено висок за тази мивка, затова издърпа стола и го наклони, така че облегалката опря в ръба на мивката, и чак после наведе глава назад. Очите му излъчваха смелост и готовност. Усмихнах се. Взех една от чашите за вода, напълних я и леко започнах да мокря косата му, плътно наведена над него.
- Миришете толкова хубаво, госпожо Грей! - каза той и затвори очи.
Докато мокрех старателно косата, се загледах в лицето му. Дали някога щях да му се наситя? Дългите му тъмни мигли, разперени като ветрило върху бузите, устните му - леко разтворени в малка диамантена тъмна формичка, тихото му дишане. „Хм... как ми се иска да плъзна език в това черно диамантче...“
Ох, плиснах вода в очите му! По дяволите!
- Извинявай.
Той си избърса очите с кърпата и се засмя.
- Виж, знам, че съм задник, но моля те, не ме дави.
- Не ме изкушавай тогава. - Наведох се и целунах челото му с усмивка.
Той уви ръка около врата ми и улови устните ми в своите. Целуна ме бързо. От гърлото му се откърти дрезгав стон на доволство. И този съблазняващ еротичен стон отекна директно в слабините ми. После Крисчън ме пусна, облегна послушно глава назад и ме погледна в очакване. За секунда изглеждаше безкрайно раним и податлив, крехък като дете. Сърцето ми се сви.
Изстисках малко шампоан в дланта си и започнах леко да масажирам косата му. От слепоочията нагоре към темето и после надолу и назад. Движех пръстите си ритмично и бавно. Той затвори очи и чух пак онзи стон...
- Толкова е хубаво! - каза и се отпусна под пръстите ми.
- Да, хубаво е. - Целунах го по челото.
- Харесва ми, когато разтриваш главата ми с нокти. - Очите му бяха все така затворени, но лицето му излъчваше божествена наслада и спокойствие, нямаше и следа от онази ранимост, която бях видяла по-рано. Господи, колко рязко се бе променило настроението му. И с гордост си отбелязах червена точка. Това бе само моя заслуга!
- Вдигни главата! - изкомандвах. „Хм, лесно се свиква с раздаването на заповеди!“ Прокарах ръце през косата му, събрах пяната към врата му, ноктите ми буквално се впиваха като вилица в кожата му.