Петдесет нюанса по-тъмно
- Автор: Джеймс Е. Л.
- Серия: Петдесет нюанса сиво #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Петдесет нюанса по-тъмно». Краткое содержание книги:
Но копнежът продължава да владее всяка нейна мисъл и когато той й предлага нов договор, тя не може да му устои. Страстната им връзка отново се разпалва. Скоро Ана научава за изтерзаното минало на своя наранен, напрегнат и властен господин Петдесет нюанса повече, отколкото е смятала за възможно.
Докато Крисчън се бори с вътрешните си демони, Ана трябва да се изправи пред гнева и завистта на жените, с които той е бил преди, и да вземе най-важното решение в живота си.
Решение, което може да вземе единствено сама...
Не исках да го докосна. „Хм, искам... но няма“. На четвъртото копче се появи червената линия и аз плахо му се усмихнах.
- Отново на позната територия. - Проследих линията с пръсти и разкопчах последното копче. Разтворих ризата му, заех се с маншетите му и свалих бутонелите с черни полирани камъни.
- Може ли да ти сваля ризата? - попитах го тихо.
Все още с разширени очи, Крисчън кимна. Вдигнах ръце и свалих ризата от раменете му. Той я доизхлузи и застана пред мен гол от кръста нагоре. Без риза сякаш възстанови равновесието си и ми се ухили.
- Ами панталона ми, госпожице Стийл?
- В спалнята. Искам те в кревата.
- Веднага ли? Вие сте неутолима, госпожице Стийл.
- Защо ли? - Хванах го за ръка, измъкнах го от кабинета му и го поведох към спалнята.
Там беше ужасно студено.
- Ти ли отвори балконската врата? - Той ме погледна намръщено.
- Не. - Нямах спомен да съм го правила. Напротив, когато се събудих, бях огледала стаята и вратата определено беше затворена.
Кръвта се оттече от лицето ми и зяпнах Крисчън с отворена уста.
- Какво има?
- Когато се събудих... тук имаше някой - прошепнах. - Реших, че си въобразявам.
- Какво?! - Крисчън ужасено се хвърли към балкона, надникна навън, после се върна в спалнята и заключи вратата. - Сигур-на ли си? Кой? - попита напрегнато.
- Жена, струва ми се. Беше тъмно. Току-що се бях събудила.
- Обличай се - изръмжа Крисчън. - Бързо!
- Дрехите ми са горе.
Той изтегли едно от чекмеджетата на скрина си и измъкна долнище на анцуг.
- Обуй го. - Беше ми прекалено голям, но с него не можеше да се спори.
Крисчън извади и една тениска и бързо я нахлузи през главата си. Взе телефона от нощното шкафче и натисна два клавиша.
- Тя е тук - изсъска в слушалката.
След около три секунди Тейлър и един от другите бодигардо-ве нахлуха в спалнята. Крисчън им разказа какво се е случило.
- Кога беше това? - делово ме попита Тейлър. Беше със сако. Кога изобщо спеше този човек?
- Преди десетина минути - измънках. Кой знае защо изпитвах угризения.
- Тя познава апартамента като собствената си длан - изсумтя Крисчън. - Сега ще отведа Анастейжа. Тя се крие някъде тук. Намерете я. Кога се връща Гейл?
- Утре вечер, господин Грей.
Да не идва, докато не сме сигурни, че е чисто. Ясно? - изръмжа Крисчън.
- Да, господин Грей. В Белвю ли отивате?
- Няма да излагам на риск и родителите си. Резервирай ми някъде стая.
- Добре. Ще ви се обадя.
- Не ви ли се струва, че всички малко преиграваме? - попитах аз.
Крисчън ме погледна ядосано и изръмжа:
- Тя може да има пистолет.
- Крисчън, тя стоеше до леглото. Можеше да ме застреля още тогава, ако намеренията й са били такива.
Той замълча за миг, за да овладее гнева си, струва ми се, после отвърна със заплашително тих глас:
- Не съм готов да поема риска. Тейлър, на Анастейжа й трябват обувки.
Крисчън изчезна в дрешника си, докато бодигардът ме пазеше
- не си спомнях името му, може би Райън - и периодично местеше поглед между коридора и балконските прозорци. След две минути Крисчън дойде с кожена пощальонска чанта, облечен по дънки и с блейзера на тънки райета. Наметна на раменете ми дънково яке.
- Ела. - Хвана ме здраво за ръка и почти трябваше да тичам, за да не изоставам.
- Не мога да повярвам, че тя се крие някъде тук - успях да кажа.
- Апартаментът е голям. Още не си го видяла целия.
- Защо просто не й позвъниш... да й кажеш, че искаш да поговориш с нея?
- Анастейжа, тя е нестабилна и може да е въоръжена - сопна ми се той.
- Значи просто ще избягаме, така ли?
- Засега да.
- А ако се опита да застреля Тейлър?
- Тейлър разбира от оръжия. И е по-бърз с пистолета от нея.
- Рей е служил в армията и ме научи да стрелям.
Крисчън повдигна вежди и за миг ме погледна изумено.
- Ти?! С пистолет?!
- Да. - Дори се обидих. - Знам да стрелям, господин Грей, тъй че се пазете. Не само от шантавите си бивши подчинени трябва да се боите.
- Ще го имам предвид, госпожице Стийл - отвърна той иронично, дори малко развеселено. Зарадвах се, че дори в тази нелепо напрегната ситуация мога да го накарам да се усмихне.
Тейлър ни чакаше във фоайето. Подаде ми малък куфар и черните ми маратонки „Конвърс“. Изненадах се, че ми е приготвил дрехи, и му се усмихнах признателно. Той ми отговори с успокоителна усмивка и аз импулсивно го прегърнах. Това го изненада и когато го пуснах, бузите му бяха поруменели.