Пан Володиовски
- Автор: Сенкевич Генрик
- Серия: Trylogia #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитър Икономов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Пан Володиовски». Краткое содержание книги:
Но, изглежда, че веднага нещо друго му мина през ума, защото се обърна към кочияша:
— Я шибни там конете с бича — каза той — и карай по-живо!
След тия думи колата тръгна бързо, толкова бързо, че някое време пътниците седяха мълчаливо и едва когато излязоха на пясък, Володиовски се обади отново:
— Но това заминаване на Кетлинг не може да ми се побере в главата! Как му се случва това пред самото ми пристигане и пред избора…
— Толкова ги интересува англичанчетата нашият избор, колкото и твоето пристигане — отвърна Заглоба. — Кетлинг е съвсем посърнал, задето трябва да заминава и да ни напусне…
На Баша й беше на устата да каже: „Особено че ще напусне Кшиша“, но внезапно нещо я бодна да не споменава за това, както и за неотдавнашното решение на Кшиша. С женския си инстинкт тя отгатна, че както едното, така и другото може още в началото да засегне пан Михал, да предизвика болка у него, а и нея самата веднага я заболя нещо, та въпреки цялата си палавщина замълча.
„За намеренията на Кшиша и без това ще узнае — помисли си тя, — но, изглежда, че е по-добре да не му се казва сега, щом и пан Заглоба не продума нито една думичка за това.“
В това време Володиовски отново се обърна към кочияша.
— Карай по-живо! — каза той.
— Конете и вещите оставихме в Прага — говореше пан Маковецки на Заглоба, — а тръгнахме само четиримата, макар и по мръкнало, защото и аз, и Михал страшно бързахме.
— Вярвам — отговори Заглоба, — ти, ваша милост, видя ли какви тълпи са надошли в столицата? Извън градските бариери има толкова станове и пазарища, че мъчно може да се мине. А и странни неща разказват хората за предстоящия избор, които ще повторя, ваша милост, при по-удобно време вкъщи…
Тук те започнаха да разговарят за политика. Пан Заглоба се мъчеше излеко да разбере мнението на столника, а накрай се обърна към Володиовски и го попита без заобикалки:
— А ти, Михале, за кого ще гласуваш?
Но вместо отговор Володиовски трепна сякаш събуден и каза:
— Интересно дали вече спят, или ще ги видим още днес?
— Навярно спят — отговори Баша със сладък и сякаш сънлив глас, — но ще се събудят и непременно ще дойдат да поздравят ваши милости.
— Така ли мислиш, ваша милост панно? — попита малкият рицар радостно.
И отново погледна към Баша, и отново помисли неволно: „Ама че е хубаво това дяволче при тая светлина на месеца!“ Бяха вече близо до дома на Кетлинг и след малко влязоха в него.
Пани столникова и Кшиша вече спяха, будна беше само прислугата, защото чакаха Баша и пан Заглоба с вечерята.
Веднага в къщата настана голямо раздвижване; Заглоба заповяда да бъдат събудени повече хора, за да се поднесе топла храна на гостите.
Пан столникът искаше да отиде веднага при жена си, но тя беше вече чула необикновеното шетане, досети се кой е пристигнал и след миг дотича долу с набързо навлечена рокля, задъхана, с радостни сълзи на очите и с цъфнала от усмивка уста; започнаха се приветствия, прегръдки и безреден разговор, прекъсван от възклицания.
Пан Володиовски постоянно гледаше към вратата, през която изчезна Баша и където очакваше да види всеки момент любимата си Кшиша, засияла от тиха радост, светла, с блеснали очи и неприбрана от бързане коса; но вместо това само гданският часовник в столовата цъкаше, времето течеше, поднесоха вечеря, а любимата и скъпа за пан Михал девойка не се появяваше в стаята.
Най-сетне влезе Баша, но сама, сериозна някак и натъжена, приближи се до масата и като обгърна свещта с ръка, обърна се към пан Маковецки.
— Вуйчо — каза тя, — Кшиша е малко недобре, та няма да дойде, но моли поне да отидеш до вратата, за да може да те поздрави.
Пан Маковецки стана веднага и излезе, последван от Баша. Малкият рицар страшно помръкна и каза:
— Аз не очаквах, че няма да видя днес панна Кшиша. Нима тя наистина е болна?
— Ами! Здрава е — отговори пани Маковецка, — но сега тя не е за пред хората.
— Защо?
— Нима негова милост пан Заглоба не ти е споменал за намерението й?
— За какво намерение, казвай по-скоро?!
— Тя отива в манастир…
Пан Михал замига с очи като човек, който не е дочул какво му говорят; после лицето му се промени, той стана, отново седна; в миг пот покри с бисерчета челото му и той започна да ги бърше с длан. В стаята настана глухо мълчание.
— Михале! — обади се пани столникова.