В руините на Париж
- Автор: Хольбайн Вольфганг
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмила Иванова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «В руините на Париж». Краткое содержание книги:
Въпреки това възрастните реагираха веднага. Докато жената се обърна и рязко дръпна детето си с уплашено движение, мъжът извади оръжието си и даде два последователни изстрела.
Кайл се изплъзна от първия с умело движение, но вторият го улучи. Мъничкият инсект проби живата тъкан на хамелеоновия му костюм, заби се дълбоко в тялото му и почна веднага да изпуска смъртоносната си нервнопарализираща отрова, а пипалата му се врязаха остро в плътта му.
Кайл политна назад. Тялото му анализира отровата на насекомото със светкавична скорост и активира сложна система от ензими и лимфни секрети, която бързо превърна токсичната субстанция в друга, напълно безобидна. Почти едновременно с това мястото около засегнатата част на тялото му се втвърди и се превърна в капсула, която попречи на насекомото да прониква по-навътре в тялото. Раната се затвори почти толкова бързо, колкото се и беше отворила. Когато Кайл се метна с един скок към хората, от раната му нямаше ни най-малка следа.
Хуманоидът очевидно разбра колко безсмислено е оръжието му, защото не се опита повече да стреля по Кайл, а само направи движение, като че ли се кани да се дръпне встрани, но внезапно се спря и пресрещна Кайл с твърд удар с приклада на оръжието си. Този стоманенотвърд приклад попадна със страшна сила върху слепоочието на Кайл. Той постоя малко напълно замаян. Но въпреки това инстинктивно вдигна ръка нагоре, когато човекът се накани да замахне за втори път. Оръжието бе изтръгнато от ръката на хуманоида и падна на земята.
Сетивата на Кайл се проясниха отново. Той видя как хуманоидът вади нож и се опита да се изплъзне, но реакцията му отново се забави: дългото острие се заби дълбоко в шията му и той почувства как собствената му кръв нахлува в белите му дробове.
Кайл безнадеждно бе подценил местния човек. Не мислеше, че наистина ще трябва да се бие с него, но сега подсъзнанието му и изкуствено обострените му сетива започнаха да реагират: той светкавично стисна ръката на хуманоида, и то с такава сила, че можеше да чуе как пращи счупената кост, с другата си, свободна ръка посегна към ножа, измъкна го и умъртви човека със собственото му оръжие.
Когато се обърна, видя, че жената и детето вече са се отдалечили на десет-петнадесет крачки и тичат сред храсталака. За една секунда през ума му мина мисълта, че слугата наблюдава внимателно поведението му и че той ще трябва да отговаря за грешките, които е допуснал, после вдигна ножа на човека, който все още беше в ръката му и го захвърли нататък.
Улучи. Но вместо да убие малкото, в което се беше прицелил, ножът само го удари с дръжката си по рамото. Момиченцето изкрещя и хукна да бяга. Кайл изруга наум и се втурна подире му.
В този момент се случи нещо неочаквано. Вместо да бяга и да се озове в безопасност, жената внезапно спря, втренчи се с широко отворени очи първо в момиченцето, после в Кайл и се върна с един скок обратно!
Кайл беше слисан, така че дори не се противопостави, когато тя се хвърли с широко разперени ръце между него и детето и го заудря с юмруците си. Два-три силни удара попаднаха върху него, и внезапно в ръката на жената блесна острието на нож, с който тя се прицелваше в очите му. Кайл се обърна настрани, така че острието не го улучи и жената залитна покрай него, после светкавично протегна крак и със свития си юмрук я удари в тила, когато тя мина край него. Още преди жената да падне на земята, той се завъртя, за да убие и момиченцето.
Но не го направи.
Не можеше.
Изведнъж разбра защо жената се беше върнала. Тя сигурно знаеше, че няма никакъв шанс да го победи, един такъв противник като него. И въпреки това се беше опитала.
Бавно, сякаш се бореше с невидими стоманени вериги, Кайл отпусна вдигнатите си за смъртоносен удар ръце и погледна към детето. Момичето лежеше по гръб, не мърдаше, а само го наблюдаваше с ужасени, широко разтворени тъмни очи. Кайл бавно се отпусна на колене и протегна ръка към детето, без да знае защо всъщност го прави, но все пак с увереността, че е правилно.
Кайл почувства ужаса, който изпитваше това малко същество, един ужас, който се дължеше само на вида му, а не на това, което той щеше да му причини. Изведнъж го осени идеята, че детето гледа на смъртта по-скоро като на избавление.