В руините на Париж

Гърк се усмихна леко:

— Не е толкова голяма, колкото си мислиш.

Черити започна да се разхожда напред-назад из стаята, но вместо да се нахвърли върху Гърк, както беше възнамерявала, тя изведнъж се спря отново и го погледна замислено.

— Вярваш ли в Бог? — попита тя.

Въпросът като че ли изненада Гърк и като че ли го смути по неизвестна причина. Известно време гледаше безмълвно към Черити.

— Да — произнесе той след това. — Може би по малко по-друг начин от теб, но… да. Отговорът е да.

— Аз също — отвърна тя. — И затова не мога да приема това, което ти каза. Които и да са те, но едно нещо с положителност не са: изпратено от Бога наказание. — Посочи гневно към прозореца. — Не мога да живея по този начин! И тези хора тук — добави тя тихо — те също.

— Думи! — възрази Гърк. — Красиви думи, капитан Леърд. Вие сте майстор на думите, Черити. Занимавал съм се с вашата литература и с вашата история. Твоят народ и моят, те са много по-близки, отколкото предполагаш. Но в едно нещо се отличаваме: ние още много отдавна разбрахме, че трябва да приемаме нещата такива, каквито са.

— Да — каза гневно Черити. — Затова сте и загинали.

— Защото не сме се поучили от това — отвърна спокойно Гърк. — Опитахме се да се борим срещу неизбежното. С този резултат, че ни унищожиха. Не искам и твоят народ да преживее същото.

— Затова ли си при нас? — попита Черити. — Това ли е причината? Не си ме придружавал, защото вярваш, че бих могла да успея. Ти си при мен, защото се боиш от това.

— Глупости! — възрази Гърк. — Веднъж вече ти казах, че се надценяваш. Мороните и помощниците им са може би разбойници, но всеки добър разбойник си е и търговец. Не би било много икономично да завладееш някаква планета, да я колонизираш за петдесет години, за да я унищожиш след това, само защото едно-единствено лице те притеснява.

— Е, превъзходно! — възкликна злобно Черити. — Тогава да се предадем! Ще ида сега в онази база и ще се предам в ръцете на приятелите на Кайл. Може би предложението на Стоун е още в сила и той ще ме направи свой адютант.

Гърк я погледна с тъга. Изглеждаше разочарован, но не разгневен.

— В известен смисъл избраният от него път е правилен. Той е видял, че не може да съществува съпротива срещу тях. Затова се опитва да извлече най-доброто от създалата се ситуация. За себе си — и за своя народ. Съгласен съм с теб, че Стоун взема прекалено много за себе си и прекалено малко за своите. Но принципът не е грешен.

За своя собствена изненада Черити не отговори веднага. Може би и двамата бяха прави. Може би наистина имаше повече от една истина. Без да каже нищо повече, тя излезе от стаята.