В руините на Париж

Скудър го погледна смутено и отново по лицето на Барлър пробягна познатата бегла усмивка на превъзходство.

— Човек лесно го забравя, нали? — попита той. — Но всъщност те не са нещо повече от нас. Някакъв народ, който някога е бил победен и сега се намира на служба при мороните. Наричаме ги морони, защото все още не сме виждали истинските господари, но в действителност те не са такива.

Черити знаеше, че Барлър е прав. След всичко, което преживя до този момент, това беше единственото обяснение. Някога преди, мороните навярно са завладели планетата на мравките. Бързо са разбрали какви ценни роби са им паднали в ръцете: един народ от огромни, интелигентни насекоми, чиито отделни индивиди на практика нямат свободна воля, които обаче като общност са направо непобедими. Ако се размножават така бързо, както и земните насекоми, то тогава е направо невъзможно да бъдат спрени, ако веднъж вече са се установили на някоя планета.

— Въпреки това не бива да ги подценявате — каза Черити.

Барлър спря и я погледна:

— Кой казва, че го правя? — попита той. — Напротив, капитан Леърд. Междувременно стигнах до извода, че тяхната система превъзхожда нашата. Защо трябва да се създават машини, които да произвеждат храни, когато можеш да накараш едно растение да ти ги отделя? Техниката им изглежда примитивна, но е изключително ефективна. — Той удари с ръка по приклада на оръжието, което се подаваше от колана му. — Да вземем ето този пистолет за пример. Знаете как действа, нали?

Черити кимна мълчаливо. Беше се запознала с тези малки, инсекти убийци малко след като се беше събудила. Но досега никога не беше намирала време, наистина да се замисли по въпроса откъде са дошли.

— Естествено, лазерният лъч е по-ефективен — каза Барлър. — Той има по-силно действие, стига по-далеч, стреля с по-голяма точност, но има един малък, обаче съществен недостатък: мунициите му не се размножават от само себе си. Нужна е невероятна технология, за да се произведе едно-единствено подобно оръжие. А това оръжие тук се поддържа само. Може би цялата техника на родната им планета функционира по този начин. — Той сви рамене. — Може би не използват превозни средства, за да стигат от едно място до друго, а огромни животни, в чиито тела има съответните кухини и извивки. Може би не живеят в сгради, а в растения, които не трябва да се поддържат, защото сами се регенерират. Може би не използват радиотелефони, а надарени с телепатични способности същества… Тази представа е някак си привлекателна, нали?

— Има нещо ужасно в нея — прошепна Черити.

— Защо? — попита Барлър.

— Защото е ужасно да се манипулира живота — отвърна Черити. — Има някои неща, които никой не би трябвало да докосва.

— Но не отивахте ли и вие нататък? — попита Барлър. — Според всичко, което съм чувал, е имало съответните изследвания. И невероятен напредък.

— Много от нас бяха на мнение, че не бива да се извършват повече изследвания в тази насока — отвърна Черити.

Барлър сви рамене.

— Е, мравките изглежда са го направили. Мисля, че можем да научим доста от тях по тези въпроси.

— За да се бием с тях? — попита Черити.

Барлър въздъхна.

— Не — каза той. — Доволен съм, че засягате темата, капитан Леърд. Вижте, снощи, когато открихме тази база… — Той млъкна и затърси подходящата дума. — Казах някои неща, които беше по-добре да не казвам.

— Имате предвид, че сега най-сетне ще можете да се борите срещу тях?

Барлър кимна.

— Да. Не беше правилно. Аз… съжалявам.

— Което ще рече, че се отказвате — проговори Черити с горчивина.

За нейна изненада Барлър се усмихна.

— Странно е, нали? — попита той. — Сега ролите са сменени. Вчера вие се опитвахте да ме възпрете. И бяхте права. Не можем да спечелим тази война. Може би сме могли преди петдесет години, но сега не.

— Да не сте разговаряли с Гърк? — попита Черити.

— Да — призна Барлър. — Разговаряхме тази сутрин. Той е смешен дребосък, но за много неща е напълно прав.

— Невинаги сме на едно и също мнение — каза Черити.

— Знам — отвърна Барлър. — Аз и не искам да се мъча да ви убеждавам за нещо или да ви отклонявам от нещо. Само добре си помислете дали искате да останете при нас или ще си тръгнете. Няма да се опитвам да ви влияя по никакъв начин. Но ако останете тук, ще трябва да приемете нашия свят такъв, какъвто е. Хората тук са щастливи. И трябва да си останат такива. — Той вдигна ръка, когато Черити се накани да възрази. — Знам какво искате да кажете, капитан Леърд. И всяка ваша дума е правилна. Но и аз съм прав, моля ви, опитайте се да го разберете. Повечето от нас са израсли тук и никога не са виждали нещо друго.