В руините на Париж
- Автор: Хольбайн Вольфганг
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмила Иванова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «В руините на Париж». Краткое содержание книги:
Гърк се ухили широко, но в очите му имаше недоверчиви искрици.
— Опасен ли? — попита той.
Черити кимна.
— Опасно глупав или опасно коварен — все още не съм напълно сигурна.
— Коварен, може би — отвърна обидено Гърк. — Но глупав не съм по никой начин.
— Наблюдаваше най-спокойно как двамата със Скудър почнахме с дружни сили да копаем гроба за цялата тази планета — каза Черити.
— Сега се надценяваш, Черити — отвърна Гърк с усмивка. — Толкова дълбоко изобщо не сте в състояние да копаете.
— Престани да се правиш на идиот — помоли Черити уморено, — знаеш добре какво имам предвид. Стоун ми разказа какво се е случило с родната ти планета.
Тя наблюдаваше внимателно джуджето. Беше очаквала при тези думи той да се изплаши или да се разгневи, но Гърк продължаваше да се усмихва невъзмутимо.
— Истината ли е казал? — попита тя.
— Кой? — каза вместо отговор Гърк.
— Стоун — отвърна търпеливо Черити, макар че погледът на Гърк й показваше, че той много добре разбира какво иска тя от него. — Малко преди те да дойдат, нашите обсерватории откриха светлината на нова звезда. Дадохме и името PRO-ALPHA-7. Предполагам, че ти я наричаш по друг начин.
— Така ли?
— Стоун твърди, че това е било слънцето на твоята планета.
— Той е без съмнение голям умник.
— Тя не е експлодирала от само себе си — продължи Черити. — Стоун казва, че мороните са я взривили, когато не са успели да ви победят. Истина ли е това?
— Ами да — отвърна Гърк. — Доста яко тресна, това мога да ти кажа.
Черити остана сериозна и почувства, че и Гърк не е толкова спокоен, както се преструваше.
— И това въобще не те засяга?
Гърк сви рамене.
— Беше доста отдавна — отвърна той. — По вашето летоброене… — Той се замисли за малко — … горе-долу седемдесет хиляди години оттогава, нали? — Черити кимна и Гърк продължи. — Доста много време. Вече почти не си спомням как изглеждаше там.
Мина известно време, преди Черити да разбере какво всъщност беше казало джуджето. Тя разтвори широко очи от изненада и се втренчи в него.
— Ти… си бил… там?
Гърк кимна.
— Бях един от последните, които се махнаха оттам — потвърди той.
Черити го погледна с още по-голямо изумление. Не се усъмни нито за миг в думите му. Чувстваше с непоколебима увереност, че джуджето не лъже.
— Ти… ти искаш да кажеш… че си… на седемдесет хиляди години?
— Да не искаш да видиш кръщелното ми свидетелство? — Гърк се ухили и разкри ред остри, жълти зъби. — Разбира се, че съм на толкова години. Но разбира се, че и не съм.
— Аха — каза Черити.
— Аз съм от тези, които се измъкнаха в последния момент — продължи Гърк. — Разполагахме с космически кораб. Някои от нас успяха да се спасят в последния момент. — Гласът му утихна и изведнъж в очите му се появи израз на горчивина. — Но не много — добави той.
— А другите? — попита съчувствено Черити.
— Корабът беше много малък. Бяхме двеста осемдесет и шест души. Всичко, което остана от населението на цялата ни планета.
— Исках да кажа, другите кораби — обади се бързо Черити.
Гърк поклати глава.
Ние… но искам да говоря за това. Бях… бях случайно на борда на кораба, когато се случи — каза той. — Стана така… невероятно бързо. В единия миг слънцето беше там, а в следващия…
— Какво точно се случи? — настояваше Черити.
Гърк се усмихна с болка.
— Познаваш тази история. И ти си я преживявала. — Те идват един ден от нищото, а ние бяхме същите глупаци като вас — ние не само им отворихме вратата, ами даже им постлахме червено килимче, така да се каже. Колко глупави бяхме! Очаквахме приятелите си от Космоса, които щяха да се появят от трансмитера — а вместо тях дойдоха те.
— Но вие ги отблъснахте — забеляза Черити.
— О, да! — Гласът на Гърк мина почти във фалцет. — Побеждавахме ги, отново и отново. Накрая — добави той тихо — се напобедихме до смърт.
Той вдигна ръце, като че ли иска в знак на отчаяние да заудря главата си, после обаче отново ги отпусна и продължи с треперещ глас:
— Беше чиста случайност, че някои от нас оцеляха. Мнозина от нас разбраха, че няма вечно да можем да им се противопоставяме. Знаехме, че рано или късно ще загубим и заради това си построихме този кораб.
— За да избягате с него и да потърсите другаде нова своя родина — предположи Черити.