В руините на Париж
- Автор: Хольбайн Вольфганг
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмила Иванова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «В руините на Париж». Краткое содержание книги:
Това, което никога не научи, беше как да се справя с онази другата, нефизическата болка. Той можеше да живее с ужасната промяна, която те извършваха с тялото му, но с това, което правеха с душата му — не. Той не рухна, както мнозина други преди него, които някой ден не се завръщаха от блестящите камери или пък направо си губеха разсъдъка, но човешкото у него почна да става все по-слабо и по-слабо, сякаш душата му се скрива в бронята на загрубялата от рани тъкан, през която нищо повече не беше в състояние да мине.
Ловуването беше единственото развлечение. Беше много по-опасно от седемгодишните тренировки под купола, при които беше оцелял заедно с неколцина други. Реакциите, силата и способността му да се регенерира се бяха увеличили невероятно. Изкуствените врагове, с които младите воини трябваше да се преборват в купола, бяха също така смъртно опасни и коварни като тези, които го дебнеха по време на лов. Но те бяха изкуствени и създадени само с целта да бъдат побеждавани. Съществата тук отвън трябваше ежедневно да се борят за оцеляването си. Някои от другарите му не се връщаха след лова. Веднъж Кайл беше видял как един от тях беше нападнат от огромно непознато същество и беше умъртвен на място. Не беше мръднал и пръста си да го спаси.
Тогава дойде денят, в който срещна момичето.
Ловът се ограничаваше не само с животни. През четирите часа, които трябваше да прекарват без оръжие и екипировка в джунглата, те срещаха и жители на планетата, хуманоидни същества, които приличаха на Кайл и останалите млади мегавоини, общо взето обаче по-дребни и по-слаби. Кайл знаеше, че живеят на другата страна на пресъхналата река и че тази река представлява същевременно и единственото правило, което съществуваше в тази неравна борба: ако някой от местните успееше да мине оттатък, преди да го хванат мегавоините, той спасяваше живота си.
Бяха шестима: Кайл, още двама мегавоини, чиито имена изобщо не знаеше, и трима слуги, които обаче никога не се намесваха в схватките, а служеха само като наблюдатели. След като откриха следите на двама от местните, те процедираха по обичайния начин: единият мегавоин тръгна по следата, а Кайл и втория мегавоин тръгнаха да ги обкръжат и така да пресекат пътя на бегълците. Всеки от тях се придружаваше от един слуга. Кайл не напредваше особено бързо: теренът се оказа далеч по-труден, отколкото беше очаквал, освен това го нападаха няколко пъти. Веднъж някакво животно така тежко го нарани, че му трябваше почти четвърт час, за да продължи пътя си. Въпреки това успя да засече местните.
Трите хуманоида действаха доста умело и бяха направили фалшива следа. Когато свръхострите сетива на Кайл доловиха стъпките и шепота им, те се намираха почти на обратната страна на тази, в която ги търсеха другите двама мегавоини. Той разбра, че са трима. Миризмата на тялото им и различната тежест на стъпките им показваха, че става дума за двойка, която води дете със себе си. Кайл се промъкна зад един висок храст, нагоди цвета на хамелеоновия си костюм към околната среда и застина неподвижно.
Зад него слугата се разми с направо невероятна бързина в сянката на гората.
Стъпките бързо се приближаваха и той видя, че не се беше заблудил. Ставаше дума за двойка от местните жители, и двамата доста едри и определено силни от гледна точка на техния вид. Мъжът беше облечен в гащеризон с пришити кръпки в най-различни нюанси на зеленото, които го прикриваха почти перфектно. Жената носеше пола от същата материя. Двамата бяха въоръжени и погледите им обхождаха внимателно и напрегнато околността, спираха се на всяка сянка и проследяваха и най-малкото движение. „Много са внимателни“, помисли с одобрение Кайл. Нямаше кой знае колко богат опит в лова на тези хуманоиди, но почна да разбира, че досега ги е подценявал.
Малкото беше навярно към осем-деветгодишно, но въпреки малката си възраст се движеше също толкова умело и безшумно като родителите си.
То първо откри Кайл.
Докато двамината възрастни бяха отминали на около десет метра разстояние от скривалището му, без да регистрират присъствието му малкото внезапно застина на мястото си и го погледна. Кайл не разбра причината. Хамелеоновият му костюм функционираше перфектно. Той самият беше нагодил цвета на лицето си на сянката на гората. Но момиченцето го видя въпреки това. За един миг го наблюдаваше само, в очите му нямаше страх, нито уплаха, а само невинно детско любопитство. После като че ли изведнъж осъзна кой се намира пред него, защото изведнъж вдигна ръка и посочи обвинително към Кайл. Устата му се отвори, но оттам не се чу никакъв звук.