В руините на Париж
- Автор: Хольбайн Вольфганг
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмила Иванова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «В руините на Париж». Краткое содержание книги:
За разлика от Скудър Черити не се съмняваше в думите на Барлър. Та нали беше видяла на какво беше способно това невидимо силово поле. А от Жан беше разбрала, че то стига доста навътре в земята, достатъчно дълбоко, за да блокира подземните канализационни връзки и нефтопроводи, през които жителите на Свободната зона можеха да се придвижват със своите мотори.
— Яйцата, които снася кралицата, те отнасят в реката — продължи Барлър след известно време. — На едно място, недалеч от стената. Ще ви го покажа по-късно, ако ви интересува. Впрочем не може да се види кой знае колко.
— Значи това е нещо като люпилня? — попита Скудър.
Барлър кимна.
— Да, но не вярвам това да е единствената причина, поради която са изградили тази стена около града.
— Но това е… напълно абсурдно — каза Черити объркано. Барлър я погледна въпросително и тя побърза да поясни: — Искам да кажа… защо им е било да си правят толкова много труд?
— А може би за тях това не е разход на енергия? — отвърна с усмивка Барлър. — Имах много време, за да разсъждавам по този и по други въпроси, и стигнах до убеждението, че това, което виждаме тук, не е нищо друго, освен естественото им обкръжение.
— Руините на един опожарен град? — попита иронично Скудър.
Барлър остана сериозен.
— Джунглата — отвърна той. — Не може да го знаете, защото сте отскоро тук. Но аз живея в тази зона вече четиридесет години. Повярвайте ми, промените още не са приключили. Донесли са тук не само някои растения и животни; нещо ще се случи с този град. Той се променя. Бавно, но непрестанно.
Скудър изглеждаше объркан и смутен, но Черити мислеше, че е разбрала какво иска да каже Барлър. Това, което ставаше под този енергиен купол, беше повече от едно изкуствено преустройство на ограничената зона. Може би по света имаше вече хиляди такива енергийни куполи — но тя изведнъж получи странната увереност, че това, което се простираше на отвъдната страна на реката, не беше само едно може би точно копие на родната планета на нашествениците. То беше тяхната родина. Те почваха да променят Земята. И при този процес правеха повече от това, да заместят някои местни растения с други, да внесат някои животински видове от своя свят и да ги пуснат да се развиват в почти безпомощната фауна на Земята.
Следващите думи на Барлър потвърдиха предположенията й.
— Мисля — каза французинът — че това, което виждаме тук, е естествената екологична система на тяхната родна планета. Видяхте манната? — Скудър кимна. — Може би си мислите, че те я произвеждат по изкуствен начин? Но не е така. Във всеки, случай не става така, както вие може би предполагате.
— О, да — вметна подигравателно Скудър. — Вероятно пада от небето, нали? Затова го и наричат манна?
Барлър кимна много сериозно.
— Горе-долу е така — отвърна той. — Има само една разлика. Не пада от небето, а идва от земята.
Черити го погледна.
— Може би се произвежда от гората — каза Барлър. — Изследвахме част от това вещество. Съставено е почти само от растителни протеини. Нито един човек или животно, с които сме го изпробвали, не може да го яде. Но не е отровно, а само неизползваемо. На, мравките обаче изглежда е особено вкусно.
Искате да кажете, гората…
— … го отделя, да — каза Барлър. — Може би са променили генетично растенията. Може би това е съвсем естествен процес за света, от който те идват. Един вид естествен хранителен разтвор, в който яйцата узряват и в който се развиват малките, докато пораснат достатъчно, за да излязат от реката.
— Това е невероятно! — възкликна Скудър.
Барлър поклати глава.
— Смятате ли? Намирам го всъщност доста последователно, след всичко, което сме разбрали досега за тях.
Асансьорът беше стигнал до партера и спря. Черити потисна неприятната си тръпка, когато тръгнаха по прашните коридори на Лувъра. Когато бяха влезли тук преди два часа, тя неволно си спомни това, което и беше разказал Стоун. Най-голямата колекция от художествени творби на планетата е оставена да се руши. Явно никой не се интересуваше от тези съкровища.
— Вижте, мосю Скудър — върна се Барлър към прекъснатия разговор, когато излязоха отново навън, — ние не знаем много за нашествието. Но знаем доста неща за мравките. Мисля, че тяхната култура се е развивала по съвсем друг начин от нашата. А в някои отношения те сигурно ни превъзхождат. Тяхната цивилизация не е ориентирана към развиването на някакви нови технологии, те са само един робски народ, не го забравяйте.