И няколко червени рози
- Автор: Дивер Джеффри
- Серия: Катрин Данс #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Ничева-Карастойчева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «И няколко червени рози». Краткое содержание книги:
Нахрани кучетата и ги пусна в задния двор. Канеше се да се настани пред компютъра, ала подскочи от врявата, която вдигнаха Патси и Дилан. Разлайваха се понякога така, когато катерица или котка проявеше неблагоразумие да се разходи из двора. Но не и през нощта. Данс остави чашата и потупвайки кобура на глока, излезе на верандата.
Ахна.
На четирийсетина крачки от къщата на земята лежеше кръст.
Не!
Данс извади пистолета, грабна фенер, извика кучетата и обиколи задния двор. Не беше голям, но се простираше на петдесетина крачки зад къщата и беше пълен с цветя, дъбове и брястове, астри, детелини и буйна трева. Тук оцеляваше само флора, която вирее добре върху песъчлива почва и под сянка.
Не видя никого, но задният двор предлагаше доста скришни места.
Слезе по стълбите, присви очи в мрака и огледа зловещо полюшващите се сенки на клоните.
Спираше, после тръгваше бавно, вперила поглед в пътечките и кучетата, които душеха напрегнато из двора.
Притесняваха я неспокойното им лутане и настръхналата козина по врата на Дилан.
Бавно приближи края на двора. Огледа се и се ослуша за стъпки. Не видя никаква следа от натрапника и насочи лъча на фенера към земята.
Приличаше на кръст, но отблизо не беше сигурно дали е направен нарочно, или паднали клони са го оформили случайно. Не беше вързан с жица, нямаше цветя. Задната порта беше на няколко крачки — макар и заключена, седемнайсетгодишен младеж можеше лесно да я прескочи.
Спомни си, че Травис Бригам знае името й. И лесно може да разбере къде живее.
Обиколи бавно кръста. Под нечии крака ли беше полегнала тревата? Не можеше да определи.
Несигурността беше по-страшна, отколкото ако кръстът бе оставен като заплаха.
Данс се върна в къщата и прибра пистолета в кобура.
Заключи и отиде в дневната, пълна с разностилни мебели като къщата на Травис Бригам, но по-уютна и спретната — кожата и хромът не бяха на почит. Преобладаваха ръждивокафявото и други земни цветове. Всичко бяха купували с покойния си съпруг. Отпусна се на дивана и забеляза пропуснатото повикване. Натисна бързо бутона — изписа се името на Боулинг, не беше майка й, както се надяваше.
Професорът съобщаваше, че „приятелчето“ още не успявало да разгадае кода. Суперкомпютърът щял да работи цяла нощ; на сутринта щял да уведоми Данс докъде са стигнали. А, ако желае, може да му се обади. Той няма да си ляга до късно.
Данс се подвоуми дали да позвъни — искаше й се — но реши да не заема линията, в случай че Еди се обади. Обади се в шерифството, свърза се с дежурния старши инспектор и го помоли да изпрати екип да прибере кръста. Каза къде е оставен и обясни, че е отключила задната порта. Инспекторът отговори, че ще прати човек сутринта.
Данс влезе в банята, но силната гореща струя не я стопли. В главата й се въртеше натрапчиво плашещият образ на маската от дома на Кели Морган: черните очи и зашитата уста не й даваха мира.
Легна си. Остави колта върху нощното шкафче — изваден от кобура, зареден и с резервен пълнител.
Затвори очи, но въпреки изтощението не успя да заспи.
Не заради преследването на Травис Бригам, нито от уплахата преди малко. Нито пък заради проклетата маска.
Безпокоеше я една най-обикновена фраза, която непрекъснато изскачаше в ума й.
Отговорът на майка й, когато Шийди я попита дали в нощта, когато е умрял Хуан Милър, в интензивното отделение е имало свидетели.
Няколко медицински сестри в същото крило. Никой друг. Роднините му си бяха отишли. И нямаше посетители.
Данс не си спомняше с абсолютна сигурност, но й се струваше, че когато спомена на майка си за смъртта на Хуан, Еди остана изненадана. Обясни, че е била толкова заета в собственото си отделение, че не й е останало време да се отбие в интензивното.
Щом не е била там онази нощ, защо е толкова категорична, че в интензивното не се е мяркал никой?
Сряда
17.
В осем сутринта Катрин Данс влезе в кабинета си и се усмихна на Джонатан Боулинг, който, надянал гумени ръкавици, тракаше върху клавиатурата на компютъра на Травис.
— Знам какво да правя — ухили се той. — Гледам „От местопрестъплението“.
— Хей, шефе, трябва да направим сериал и за нас — подхвърли Ти Джей от масата, която бе сбутал в ъгъла — плацдарма, откъдето се мъчеше да издири произхода на зловещата маска пред прозореца на Кели Морган.