И няколко червени рози
- Автор: Дивер Джеффри
- Серия: Катрин Данс #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Ничева-Карастойчева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «И няколко червени рози». Краткое содержание книги:
— Добра идея — подхвана Боулинг шегата. — Сериал за кинесиката… Ще го наречете „Четецът на тялото“. Може ли да ме използвате като гостуваща звезда?
Макар да не й беше до шеги, Данс се засмя.
— Аз ще съм младият единак, който винаги флиртува с красивите агентки — продължи Ти Джей. — Ще наемем ли красиви агентки, шефе? Не че ти не си. Но знаеш какво искам да кажа.
— Как върви работата?
Боулинг докладва, че суперкомпютърът засега не е успял да разбие защитния код на Травис.
Един час или триста години…
— Остава ни да чакаме.
Той свали ръкавиците и се зае отново да проследява самоличността на застрашените участници във форума на блога.
— Рей? — обърна се Данс към мълчаливия Каранео, който още преглеждаше листовете със записки и скици от стаята на Травис.
— Пълно е с врели-некипели, мадам. Неразбираеми езици, цифри, космически кораби, дървета с лица, извънземни… Рисунки на разрязани тела, сърца, органи… Бъркотия.
— Да споменава някакви места?
— Да. Само дето не са на земята.
— Ето още имена — подаде й Боулинг лист с нови шест адреса.
Данс потърси телефоните в щатската база-данни и се обади да ги предупреди.
Компютърът й сигнализира, че е получила нов имейл. Подателят я изненада. Майкъл О’Нийл. Явно наистина беше зает. Рядко й пишеше, предпочиташе да говорят лично.
„К.,
За съжаление огън гори под краката ни — заради изчезналия контейнер. От «Вътрешна сигурност» нервничат.
Ще ти помагам за Травис Бригам — ще наглеждам криминалистите и ще се появявам, когато мога — но повече време ще отделям на другия случай. Съжалявам.
М.“
Индонезийският контейнер. Явно не можеше повече да отлага случая. Изпита разочарование. Защо точно сега? Въздъхна. Почувства се самотна. През последните седмици, преследвайки убиеца Дж. Доу и Травис Бригам, с О’Нийл бяха заедно почти по цял ден. Дори със съпругата си той се виждаше по-рядко.
Наистина се нуждаеше от опита му. И не се срамуваше да признае, че ще й липсва присъствието му. Разговорите с него, споделените размисли и събития й действаха като балсам за душата. Но случаят с контейнера несъмнено беше важен и този довод й стигаше. Набързо написа отговор.
„Късмет! Ще ми липсваш.“
После върна назад и изтри последните две думи. Накрая се получи следното:
„Късмет. Ще поддържаме връзка.“
После забрави за О’Нийл.
В кабинета й имаше малък телевизор. Беше пуснат. Данс погледна към екрана и примигна шокирано. Показваха дървен кръст.
Имаше ли връзка със случая? Нов мемориал ли бяха открили?
После камерата се премести и на фокус изникна преподобният Самюъл Фиск. Предаваха протеста срещу евтаназията, който, със свито сърце отбеляза Данс, вече беше взел на прицел майка й. Един от протестиращите държеше кръста.
Усили звука. Репортерът питаше Фиск дали наистина е призовал за смъртно наказание на лекарите, извършващи аборти, както твърди „Чилтън Рипорт“. Мъжът впери леден, пресметлив поглед в обектива и обясни, че либералната медия е изопачила думите му.
Спомни си цитата в „Чилтън Рипорт“. Призивът за смъртно наказание звучеше съвсем категорично. Почуди се дали Чилтън ще реагира.
Намали звука на телевизора. В Бюрото си имаха достатъчно проблеми с медиите. Чрез информатори, изтекла информация и всякакви други магически начини за сдобиване с подробности по криминалните случаи журналистите бяха научили и раздухали историята за кръстовете, оставяни от гимназист като прелюдия към убийство. Линиите на Бюрото прегряха от обаждания за „Убиецът с маската“, „Уеб-убиец“ и „Убиецът с кръстовете“ (макар Травис да не бе успял да убие жертвите си и в случая да нямаше директно замесени сайтове).
Телефоните звъняха непрекъснато. Дори любителят на публични изяви Овърби заприлича, както остроумно и нехайно се изрази Ти Джей, „на плачеща Овърба“.
Катрин Данс завъртя стола и се взря през прозореца към разкривения дънер, започнал живота си като отделни дървета, слели се постепенно в един по-силен, двоен ствол. Тя често съзерцаваше възлестия чвор точно пред стъклото като някаква форма на медитация.
Сега обаче нямаше време за размисли. Обади се на Питър Бенингтън за резултатите от анализа на втория кръст и уликите, събрани в дома на Кели Морган.
Розите край втория кръст бяха овързани със същия материал, използван в цветарския магазин до работното място на Травис, но нищо повече. Парченцето, което Майкъл О’Нийл беше откъснал от сивия пуловер с качулка в дома на семейство Бригам, се беше оказал почти идентичен с открития край втория кръст. Късчето кафява хартия от гората, посочена им от Кен Пфистър, беше от опаковка бонбони М&М — Катрин знаеше, че Травис ги купува. Зърното, намерено на местопрестъплението, се оказа овес, използван в „Бейгъл Експрес“ за направата на специален вид гевреци. В дома на Кели Морган момчето не беше оставило никакви следи или отпечатъци, освен листо от цвят на роза, което съвпадаше с букета до втория кръст.