Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Другие детективы » Необикновена зараза
Необикновена зараза - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Необикновена зараза

Электронная книга - «Необикновена зараза». Краткое содержание книги:

Кей Скарпета, главен съдебен лекар на Вирджиния, е изправена пред сложно и почти непосилно разследване — кошмарна серия от неразкрити убийства и смъртоносен вирус. В този вълнуващ трилър уликите са неуловими и в киберпространството се сипят заплахите на убиеца, подписани със смразяващия псевдоним смъртдок.
1 ... 61 62 63 64 65 66 67 68 69 ... 101
Перейти на страницу:

Фуджицубо влезе в стаята ми рано на другата сутрин. Усмихна се и вдигна щорите, за да влезе слънчевата светлина, която беше толкова ярка, че ме заслепи.

— Здравей. Дотук добре. Много съм доволен, че не се разболя, Кей.

— Може да си вървя, така ли?

Бях готова веднага да скоча от леглото.

— Не бързай толкова. Знам, че ти е тежко, но няма да съм спокоен, ако те пусна толкова бързо. Ще останеш още малко, и вдругиден, ако всичко е наред, ще се прибереш.

Той излезе. Доплака ми се, защото не виждах как ще издържа дори още един час под карантина. Седнах в леглото и се загледах навън. Небето беше яркосиньо, с бели облачета. Клоните на дърветата нямаха листа и се поклащаха на лекия ветрец. Замислих се за дома си в Ричмънд, за растенията, които трябваше да засадя, и за папките, натрупани на бюрото в кабинета ми. Изпитах желание да се разхождам в студа и да готвя броколи, да ям спагети или пържени картофи, да слушам музика и да пия вино.

През половината ден не правих нищо друго, освен да се самосъжалявам, да гледам телевизия и да дремя. После сестрата донесе телефон и каза, че ме търсят. Грабнах слушалката, сякаш това беше най-вълнуващото нещо, което се бе случвало в живота ми.

— Аз съм — каза Луси.

— Слава богу!

Развълнувах се, като чух гласа й.

— Моите поздравления. Говори се, че си спечелила наградата за най-капризен пациент.

— Слухът е верен. В Института ме чака толкова много работа… а тук съм с вързани ръце.

— Трябва да почиваш. За да повишиш защитните си сили.

Думите й ме накараха да се притесня за Уинго.

— Защо не си включила компютъра? — Луси стигна до същината на проблема.

Не казах нищо.

— Лельо Кей, той няма да говори с нас, а само с теб.

— Тогава някой от вас да се представи за мен.

— Номерът няма да мине. Ако той усети какво става, ще го изпуснем завинаги. Много е умен.

Запазих мълчание и Луси продължи:

— Да се преструвам на съдебен патолог със степен по право, който вече е работил най-малко върху едно от престъпленията на този тип? Не, няма да мога.

— Не искам да се свързвам с него, Луси. Хората като него обичат да привличат внимание. Колкото повече играя играта му, толкова повече го насърчавам. Мислила ли си за това?

— Да. Но независимо дали е разчленил двама или двайсет души, той ще извърши още някоя злина. Хората като него не спират. А ние нямаме представа къде е, по дяволите!

— Не се страхувам за себе си.

— Дори да е така, в това няма нищо лошо.

— Само не искам да направя грешка, която ще влоши нещата.

Това, разбира се, винаги е рискът, когато човек проявява творчество или е агресивен, докато води разследване. Извършителят никога не е напълно предсказуем. Може би само предчувствах нещо. Интуиция. Но усещах, че този убиец е различен и мотивиран от нещо, което не можем да проумеем. Опасявах се, че знае какво правим и се забавлява.

— А сега ми разкажи какво става с теб — казах. — Джанет беше тук.

— Не искам да говоря за това. — В гласа й прозвуча гняв. — Имам по-приятни начини да прекарвам времето си.

— Ще те подкрепям, Луси, каквото и да решиш да направиш.

— Сигурна съм в това. Каквото и да става, Кари ще гние в затвора.

Сестрата влезе в стаята и взе телефона.

— Нищо не разбирам — оплаках се аз. — Имам карта за телефон, ако това ви притеснява.

Тя се усмихна.

— Полковникът нареди така. Той иска да си почивате и знае, че това няма да стане, ако цял ден говорите по телефона.

— Почивам си — казах аз, но тя излезе.

Запитах се защо Фуджицубо ми позволява да задържа компютъра и се усъмних, че Луси или някой друг е говорил с него. Включих се в „Америка онлайн“ и отново изпитах чувството, че съм мишена на заговор. Веднага щом влязох в чат рума за съдебни лекари, се появи смъртдок, но този път не под формата на лично съобщение, а като събеседник, който може да бъде чут и видян от всеки.

СМЪРТДОК: къде беше

СКАРПЕТА: Кой си ти?

СМЪРТДОК: вече ти казах

СКАРПЕТА: Не си.

СМЪРТДОК: той им дал власт над нечистите духове да ги изгонят и да излекуват всички болести и патологични отклонения вируси като хив нашата дарвинова борба срещу тях те са лоши а може би ние сме лоши

СКАРПЕТА: Обясни какво искаш да кажеш.

СМЪРТДОК: те са дванайсет

1 ... 61 62 63 64 65 66 67 68 69 ... 101
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)