Лунната светлина ти отива [calibre 1.27.0]

Маги се върна в стаята на Нюела. Бе твърдо решена да приключи със съдържанието на гардероба и шкафчетата, преди да сложи край за днес. Тази стая трябваше да използвам за сортиране, помисли си тя, докато мъкнеше пълните кашони към малката трета спалня.

Нюела винаги е обичала да има наоколо си неща, напомнящи й за различни важни моменти. Докато събираше мидени черупки от повърхността на шкафчетата, препарирани животни от перваза на прозореца, купчина ресторантски менюта от нощното шкафче и евтини сувенири откъде ли не, красотата на кленовите мебели постепенно стана очевидна. Бих преместила леглото до онази стена. Мястото е по-подходящо, реши тя, и ще изхвърля онзи стар скрин… Бих запазила също всички картини, които Нюела е сложила в рамки, и е закачила. Това е онази част от нея, с която никога няма да се разделя или да изоставя.

В шест часа преглеждаше последната дреха в по-големия гардероб — шлифер в бледозлатисто, който беше паднал на пода. Спомни си, че когато онзи ден бе закачила както трябва синия вечерен тоалет на Нюела, шлиферът висеше хлабаво зад него.

Както и при останалите дрехи, тя бръкна в джобовете, за да се увери, че бяха празни.

Левият джоб на шлифера беше празен. Но когато върховете на пръстите й провериха десния, напипаха песъчинки.

Маги ги улови с пръсти и извади ръка. Дълги сенки изпълваха стаята, докато вървеше към тоалетката, за да светне лампата.

През пръстите й се изрони шепа суха пръст. Нюела едва ли би сложила пръст в джоба си, помисли си Маги. Едва ли се беше занимавала и с градинарство, облечена с този шлифер. Той бе съвсем нов.

Впрочем, каза си Маги, май че имаха същия шлифер в бутика, в който пазарувах онзи ден.

Сложи неуверено дрехата върху леглото. Инстинктът й подсказа да не почиства пръстта от джоба сега.

Оставаше да се направи само още едно нещо, преди тази стая да бъде напълно разтребена. Обувките, ботушите и чехлите, които покриваха пода на по-големия гардероб, трябваше да бъдат разпределени и подредени по групи. Несъмнено щеше да изхвърли повечето, но може би щеше да си струва да даде някои на „Гудуил“.

Стига толкова за днес все пак, реши тя. Това е работа за утре.

Беше време за горещата вана, с която бе свикнала в този час на деня. А после щеше да се облече за вечерята с Нийл, нещо, за което не беше мислила много през деня, но което, както осъзна сега, също очакваше с нетърпение.

53

Джанис и Малкълм Нортън бяха отишли с колата заедно на панихидата и погребението на Грета Шипли. И двамата бяха познавали мисис Шипли през целия си живот, макар никога да не бяха станали нещо повече от познати. Когато по време на химна за възхвала бе огледала насъбралите се, Джанис отново с горчивина си бе дала сметка за финансовата пропаст, която зееше между нея и толкова много от присъстващите.

Видя майката на Реджина Кар от едната страна. Реджина сега беше Реджина Кар Уейн. Тя беше съквартирантка на Джанис в „Дана Хол“, а после и двете бяха отишли във „Васар“. Сега Уес Уейн беше основен акционер и главен изпълнителен директор на „Крейтъс фармасютикълс“, така че със сигурност Реджина не работеше като счетоводителка в дом за старци.