Когато боговете се смеят

— Ами когато дойде, ще научиш защо — отговори баща й. — Имаш с какво да се занимаваш. Вземи учебника и се подготви за утрешния курс по немски.

— Вече се подготвих — и упражненията си написах, и текста научих.

— Напиши ги пак. Повторението никога не е вредно, материалът се усвоява по-добре. Ти трябва да се стремиш не просто да си напишеш домашното, а да се сдобиеш с истински знания и навици. До безкрайност ли трябва да повтарям тези неща?

Женя отиде в стаята си, грабна учебника и с все сила го запокити на дивана. „Не мога повече! — помисли си отчаяно. — Докога ще продължава това? Поиска ли някой да се ожени за мен, ще се омъжа, па макар той да е първият срещнат, само и само да се махна от тази къща, само и само да не живея повече с него. Впрочем той няма и да ми позволи да се омъжа за първия срещнат. Ами че аз не мога и да се запозная с някого — той следи всяка моя крачка. Господи, откъде да взема сили, за да изтърпя това?“

Тя добросъвестно направи пет упражнения по граматика и състави втори вариант на разказа на тема „История на построяването на Кьолнската катедрала“. Всъщност трябваше да състави само един вариант, но тя го беше направила вчера. Какво пък, ще се сдобива с навици, щом трябва — и без това не я пуснаха на кино, а просто да седи в стаята си и да чете, е опасно, защото баща й има „приятния“ навик периодично да влиза и да проверява какво прави тя. Така че, щом й е наредил да учи по немски, по-добре ще е да изпълнява. Във всичко това има само един плюс: след като завърши курса, тя наистина свободно ще владее езика. Тогава баща й, както й е обещал, ще започне да я взема като преводач при преговорите, а когато идват чуждестранни партньори, с тях трябва и да се ходи по ресторанти, и да им се осигурява културна програма. Това ще е все някакво разнообразие в нейния скучен сив живот. А може и да започне да я взема при командировките си — той има много бизнес партньори в Германия, Швейцария и Австрия, където се говори немски.

Пристъпът на злоба към баща й отмина доста бързо и след малко Женя с такова удоволствие залягаше над учебника и речниците, че дори не чу как на вратата се позвъни. Сепна се едва когато баща й влезе и каза:

— Евгения, имаме гости.

Женя скочи и хвърли уплашен поглед в огледалото, окачено на стената. Косата сплетена, лицето чисто, без грим, развлечено долнище от анцуг, стара, избеляла от пране тениска. Боже мой, каква идиотка! Как не помисли за това? Та нали Сергей Кузмич я видя в съвсем друг вид, с друга прическа, гримирана. И какво ще види сега? Кошмар! Ще я види, ще зяпне от почуда, а после ще започне да се изненадва на глас колко различна му изглежда този път. Баща й непременно ще се заяде, ще поиска обяснения, ще й се разкрещи в присъствието на милиционера… Да потънеш в земята от срам. Сякаш е на пет годинки. Кога най-сетне той ще разбере, че тя е вече голям човек и не може да се държи така с нея? Какво, какво да прави?