Ако жените пожелаят
- Автор: Полякова Татьяна Викторовна
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ива Николова Митева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Ако жените пожелаят». Краткое содержание книги:
— Искаш ли да си ходим? — прошепна ми Лома.
— Защо? Не искам, та после тези умници да дрънкат, че съм те откъснала от приятелите ти. Ще постоим още малко и ще им се полюбуваме.
Подпийналите момичета минаха всякакви граници. Аз се подхилвах, а Гена се въртеше на мястото си. Когато всичко това ми омръзна, излязох на чист въздух. Моисеев веднага ме последва.
— Май не ти харесва при нас, Ладенце — каза той с подла усмивка.
— Не ми харесва — кимнах аз. — Махни девойките от Лома, че иначе ще нанеса значителни щети на вашето заведение. Мъжът ми няма никаква нужда от твоите момичета.
— И аз така си мисля — съгласи се Льоша. — Лома е извадил късмет, просто нямам думи.
— И ти можеш да извадиш късмет, ако не се правеше на интересен.
Върнах се в ресторанта. Лома мрачно се оглеждаше във фоайето, но щом ме видя, тръгна към мен и в същия миг съзря през прозореца Льоша, който пушеше пред входа.
— Какво става тук? — попита той страховито.
— Нищо не става, Гена. Посъветвах твоето приятелче да поукроти малко девойките. Аз съм спокойна жена, но без проблеми мога да издера очите на някоя самозабравила се мръсница.
— Пак ли започваш… — плесна с ръце Лома.
— Пак. Превърнали сте ресторанта в бардак, прости ми господи.
Върнахме се в залата. След няколко минути най-игривите мадами незабележимо ни напуснаха. Лома изглеждаше доволен, а Таня се подсмихваше и шепнеше нещо в ухото на Моисеев. Той се хилеше и ме стрелкаше с погледи. Аз също го поглеждах. Не много често, но с тежест. Льоша пиеше доста и бързо се напиваше. Докато ме гледаше и точеше лиги, взе да си спомня миналите времена, надрънка куп излишни неща, забърка дори бившия ми мъж, а сетне и Дима. Лома стана без помен от усмивка и каза:
— Хубаво си прекарахме, време е да си вървим.
— Къде си се разбързал, Ломе, нека да се полюбувам още малко на жена ти.
— Ама че глупак — пошушна ми възторжено Таня в ухото.
— Любувай се на своята. Да вървим, Лада.
Метнах един последен нежен поглед към Моисеев и тръгнах след мъжа си.
Веднага след като се качихме в колата, аз се извърнах към прозореца, а хитрата тарикатка Таня започна да съска:
— Защо се разстройваш? Не си струва да лееш сълзи заради един глупак… Пияница нещастен… езикът няма спирачки.
— Ладенце, какво има? — наежи се Лома.
— Повече кракът ми няма да стъпи тук, а този идиот не искам да го виждам. Какво си позволява той!
— Да, навремето хората оставаха без глави и за по-дребни неща — закима с глава Таня. — Льоша окончателно се е разхайтил, разхайтил е и момчетата. Как може да дрънка на пияна глава такива неща пред една жена… безмозъчен човек, прости ми господи… И Лада има право да се обиди. Въпреки че ти е приятел, нямаше защо така да я изпива с погледи и да припомня какви ли не глупости. Лада ти е жена и той би трябвало да знае, че това е чужда собственост, особено ако е твоя, което значи, че е неприкосновена. А пък той беше готов да я изяде със зъркелите си. Това не е хубаво, не е по човешки. Похотливите му мисли са изписани на тъпата му мутра. Разбира се, Лада никога не би му позволила нищо подобно, но в случая работата дори не е в това. Ако един човек не знае какво може и какво — не, и хвърля око на чуждото, значи и в работата не може да му се има никакво доверие. Щом някой те предава за дребните неща, значи ще те предаде за големите…
Когато след три дни излизах от басейна, с изненада забелязах наблизо колата на Льоша. Самият той също се появи тутакси. Беше трезвен, гладко избръснат и спретнато облечен, което се случваше много рядко. Аз си мислех, че не е чак толкова тъп, та да се дотътри ей така, и се надявах на резултати не по-рано от месец. Но Таня се оказа права и по този въпрос: Моисеев влезе в капана като мечка в кошер, без особено да му мисли.
— Здравей, Льоша — казах с известна изненада.
— Здрасти — подсмихна се той. — За фигурата си ли се грижиш?
— Грижа се — кимнах аз. — Единствената ми грижа вече е как да доставя удоволствие на мъжа си, а за целта фигурата е много важно нещо.
— Бог с нищо не те е обидил…
— А ти какво правиш тук? — полюбопитствах аз.
— Минавах наблизо, видях те… Хайде да се поразходим, времето е страхотно и изобщо…
Погледнах го многозначително, разлюлях бюст и завъртях глава.
— Не е редно да се разхождаме заедно. Ще тръгнат приказки, а такива шегички с Лома излизат солено…