Колекционерът на пеперуди
- Автор: Маккалоу Колин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Кодинова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Колекционерът на пеперуди». Краткое содержание книги:
— Не съм сигурен. Може времето да се окаже най-добрият ти приятел. Ако не си забелязала, вятърът става все по-силен и утре температурите ще паднат под нулата. Това кара всички да си стоят вкъщи. — Стана от масата. — Ела и седни тук, настани се удобно, пийни си коняк и си поговори с мен.
— Да си говоря с теб?
— Точно така, да си поговорим. Искам да знам някои неща и ти си единствената, която мога да попитам.
— Какво?
— За „Хъг“.
Тя направи физиономия, но прие коняка, а той прие този жест като мълчаливо съгласие.
— Добре, питай.
— Разбирам душевното състояние на професора, както и на доктор Финч, но защо доктор Полоновски е толкова раздразнителен? Питам те, Дездемона, защото искам от теб отговори, които нямат нищо общо с убийството. Ако не знам защо един служител на „Хъг“ се държи странно, съм склонен да го подозирам в убийство и вероятно да губя много ценно време. Надявах се, че трупът на Франсин ще извади всички ви от подозрение, но не стана така. Този човек е лукав като семейство лисици и може да бъде на две места едновременно. Обясни ми раздразнителността на Полоновски.
— Уолт е влюбен в асистентката си Мариан, но е здраво вързан в брак, за който мисля, че съжалява от години — каза тя и разклати брендито в чашата си. — Имат четири деца. Много вярващи католици са и затова не ползват контрацептиви.
— „Не отваряй нито един мях с вино, докато не стигнеш Атина.“ — цитира Кармайн.
— Добре казано! — засмя се тя одобрително. — Предполагам, че бедният Уолт е от тези мъже, които мислят с винения си мях, когато легнат при потира на жените си. Името й е Паола и е свястна жена, но е станала доста зла. Много по-млада е от него и го вини за погубената си младост и отлетялата красота.
— Има ли връзка с Мариан?
— Да, от месеци.
— Къде се срещат? В „Майор Минор“ следобед? — попита той, имаше предвид мотела на шосе 133, който печелеше от изневерите.
— Не. Той има вила някъде на север.
„По дяволите — помисли си Кармайн. — Човекът е имал вила, за която не знаем. Колко удобно.“
— Знаеш ли къде е?
— Боя се, че не. Той не е казал дори на Паола.
— Всички ли знаят за връзката им?
— Не, те са много дискретни.
— А ти тогава как си разбрала?
— Намерих веднъж Мариан в тоалетната на четвъртия етаж да плаче с глас. Мислеше, че е бременна. Изслушах я и я посъветвах да си сложи спирала, ако се колебае да ползва противозачатъчни. И тя си разказа всичко.
— И бременна ли беше?
— Не. Фалшива тревога.
— Добре. А сега за Понсонби. Има зловещи картини в кабинета си, да не говорим за посмъртните и дяволските маски. Мъчения, чудовища, поглъщащи децата си, пищящи хора.
Тя се разсмя така заразително, че и на него му стана топло на душата.
— О, Кармайн! Чък си е такъв! Картините са още едно проявление на невероятния му снобизъм. Съжалявам го.
— Защо?
— Не са ли ти казали, че има сляпа сестра?
— Подготвил съм си домашното, Дездемона, знам това. Предполагам, че затова е останал в Холоуман. Но защо го съжаляваш? А, заради нея…
— Защото е построил целия си живот около нея. Никога не се е женил, няма близки роднини, макар че със семейството на Смит се познават от деца. Живеят си само двамата в къща отпреди Революцията на „Понсонби Лейн“. Някога са притежавали цялата земя в диаметър километър и половина, но образованието на Клеър било скъпо, на Чък също и предполагам, че родителите им са били затруднени. И продали всички имоти. Чък обожава сюрреалистичното изкуство, но е и голям любител на музиката. И двамата са изтънчени кулинари и познавачи на вината. Мисля, че го съжалявам, защото когато говори за съвместния им живот, мед му капе от устата, което е… ами странно. Тя му е сестра, не жена и някои от по-циничните колеги даже се шегуват с тях. Мисля, че дълбоко в сърцето си Чък мрази някои от аспектите на своята обвързаност с Клеър, но е прекалено лоялен, за да го признае, дори пред себе си. Със сигурност не е Чудовището, няма нито времето, нито възможността.
— Просто картините му ми се сториха зловещи — опита се да се оправдае той.
— Аз ги харесвам. С тях е така — или ги харесваш, или не.
— Добре, да продължим нататък. Соня Либман.