Евангелието на Луцифер
- Автор: Кристофър Пол
- Серия: Фин Райън #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Теодора Божилчева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Евангелието на Луцифер». Краткое содержание книги:
След смъртта на Тери, само ден преди ужасните събития от единайсети септември, Лиман Милс се оттегли. Физически в отлично здраве за осемдесетте си години, писателят сподели в интервю, че загубата на съпругата му го е сломила и се чувства преситен от живота, в това число и от писането. Оттегли се за постоянно в имота си на Холабак Кей и повече никой не чу нищо за него.
Холабак Кей е остров с площ триста и дванайсет декара на двайсет мили южно от Ню Провидънс с централен плаж, собствен риф, две цистерни за дъждовна вода, 220-волтов слънчев генератор и закътано пристанище за големи плавателни съдове и хидроплана „Дъфи“ в случай на ураган.
Къщата се издигаше театрално с лице към морето на варовикова скала, на едно възвишение над малкото пристанище. Беше скромна за възможностите на Милс, обикновено бунгало под формата на буквата П с тесен басейн, навес в двора и големи сводове, които позволяваха на природата да се слее с интериора. Стените бяха в светли тонове, каменният под осигуряваше прохлада, мебелировката беше модерна. Изкуството присъстваше навсякъде — Пикасо, Джорджа О’Кифе, Дюбюфе, Леже и други. Оригинали, повечето безценни. Където нямаше картини, имаше лавици с книги, от великолепната биография от Саймън Шама „Очите на Рембранд“ до последния роман на Джон Гришам. Цяла стена в просторната дневна беше запълнена с различни издания на книгите на Милс на разни езици.
Авторът седна на дългия диван с цвят на зебло и отпи от чая с лед, приготвен от Артър, неговия британски до мозъка на костите, изненадващо бял прислужник. Милс приличаше на почерняло и не толкова мускулесто копие на Шон Конъри, като се започне от оредяващата, напълно побеляла коса, сивата брада и характерните гарвановочерни вежди. За разлика от топлите кафяви очи на Конъри, тези на Лиман Милс бяха сини като морската вода отвън. Акцентът му също бе различен — нямаше ги английските сливи в устата, канадския носов говор, нито американското провлачване, само равна неопределима смесица от трите. Също като писането, нежният баритон звучеше отзивчиво, овладяно, интелигентно. От него би излязъл идеален говорител на Националното радио. Носеше бежови спортни панталони, отворена бяла памучна риза и сини мокасини на босо. Нямаше монограм на никоя част от облеклото му, което като нищо можеше да е от рафтовете на местния универсален магазин.
— Интересна история — рече той, като остави чашата чай на стъкления плот на бамбуковата масичка пред него. Отгоре й бяха натрупани последните броеве на различни списания и страниците с рецензии на книги от неделния „Ню Йорк Таймс“. Милс може да живееше като отшелник, но бе добре информиран за събитията по света. — Забележете — продължи, — че не повярвах и на думица, преди да споменете името Деверо във връзка с „Акоста Стар“.
— Май не разбирам — обади се Фин.
— Един момент. — Милс се изправи и излезе от стаята. Върна се бързо с няколко дебели папки. Седна и ги тръсна на масата. — Много хора са се опитвали да ме мамят през годините, докато събирах материал за книгите си, и съм се наслушал на откровени лъжи. Но всички си приличат в едно — не са в състояние да опишат подробностите. — Той им се усмихна. — Веднъж някой попитал Стивън Кинг как пише и той отговорил: „По една дума наведнъж“. Не би могъл да е по-прав. Всичко е в думите, в подробностите — не толкова във фактите, а в подробностите. Посветих голяма част от времето си в течение на десет години в проучване на „Акоста Стар“. Върху тази история работех, когато се отказах от писането. Щях да кръстя романа „Корабът“, че как другояче. — Отново се усмихна.
Отвори една от папките, но си личеше, че познава съдържанието й наизуст.
— При отплаването от Насау на шести септември на борда е имало триста и двайсет пътници и сто деветдесет и четирима членове на екипажа. Първата спирка е бил Сан Хуан, после Санто Доминго и накрая Кингстън, Ямайка, преди да отплават обратно към Маями. Маршрутът бил стандартен, корабът плавал по него неведнъж. Пожарът избухнал след експлозия на бойлер. Осем души от екипажа загинали на място, още трима в пожара. Четиринайсет пътници изгубили живота си и телата им били открити. Шестима изчезнали безследно — един от тях бил Деверо. Ако някой се опитваше да ме излъже или да ми хвърли прах в очите, нямаше да знае това име, нито нещо друго за него. Най-вече защото Деверо винаги е бил от любимците ми.