Евангелието на Луцифер
- Автор: Кристофър Пол
- Серия: Фин Райън #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Теодора Божилчева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Евангелието на Луцифер». Краткое содержание книги:
— Доста прилично за петдесетачка — рече Поатие.
Старият климатик на прозореца беше запечатан с маджун.
— Стига таванът да не падне — отвърна Хилтс.
— От години си е така, няма причина да падне точно сега.
Поатие се наведе над близкото легло и пусна климатика. Той забръмча като парното на фолксваген в средата на февруари.
— Приятно прекарване — пожела им, преди да излезе.
Хилтс проследи с поглед как един гекон притича по тавана с лепкавите си крачета, които явно имаха вакуумни възглавнички на пръстите.
— Харесва ми — обяви Фин.
— Геконът?
— Не, стаята. — Тя седна на едно от леглата и то потъна още повече. И по-окаяни стаи беше виждала на археологическите разкопки с майка си в Юкатан, но не кой знае колко по-жалки. — Уютно е.
— Точно тази дума търсех — съгласи се предпазливо Хилтс.
— В „Хилтън“ резервациите са компютъризирани. Имат информационни терминали във всяка стая. Тук няма дори телефон. Не можем да се обадим. Никой не може да се свърже с нас. Евтино е и сме в безопасност.
— Предполагам.
— Къде ще попитаме за „Акоста Стар“?
— Корабът на Дево?
— Който изгорял и потънал.
— Същият. — Хилтс се замисли. — Може би Лойд и Сидни знаят нещичко. Все пак живеят тук от времето на Лизача.
— Питам се откъде идва прякорът му — намръщи се Фин.
— Не ми се мисли — отговори Хилтс.
Излязоха навън и се върнаха на лодката. Пушекът се беше разнесъл. Поатие и Лойд Терко седяха и пиеха бира, загледани в старата кола и мочурливия проток. Няколко древни на вид лодки за събиране на миди се кандилкаха в открито море отвъд протока. Рибарите, по шорти и фланелки като на Лойд, седяха в малките кабини или клечаха до извънбордовите двигатели. Вятърът прошумоляваше през назъбените листа на палмите. Човек почти можеше да си представи какво е било в предколумбово време — няколко карибски туземци на брега, които чупят с камъни черупките на рапаните и вадят месото с каменни сечива, загледани в морето в очакване геноцидът да ги свари неподготвени, докато спят.
Хилтс и Фин седнаха на пейката срещу двамата мъже. Хилтс почна:
— Някой от вас, господа, да знае нещо за кораб с име „Акоста Стар“?
Настъпи мълчание. Двамата се спогледаха и повдигнаха рамене. Лойд отговори:
— Първоначално бил френски. „Ил дьо Франс“, ако се не лъжа. Построен през 1938, там някъде. Чисто нов, но го потопили в пристанището, за да не попадне в ръцете на германците. Холандски след войната. Те пък го продали на италианците. Когато аз и господин Тибс работехме на стария „Сейнт Джорджис“, няколко години корабът се казваше „Бахамиан Стар“, но после го купиха от параходство „Акоста“. Трябва да беше в края на петдесетте, защото не го използваха дълго, преди да изгори, и Дона да го потопи.
— Дона?
— Ураганът. Малък и коварен.
— Потънал е по време на ураган?
— Първо се запали. Машинното. Почти всички бяха евакуирани, освен няколкото души от екипажа, които се бореха с огъня. Дона се появи изневиделица и корабът изчезна.
— Къде? — попита Хилтс.
— Ако знаех, нямаше да кажа, че е изчезнал.
— Тук някъде.
Поатие отговори:
— Някои казват, че е попаднал в Езика. Други в пролива.
— Езикът? — повтори Фин.
— Езикът на океана — поясни Лойд Терко. — Местните го наричат Тото. Дупка във водата на изток от Андрос с дължина сто и шейсет километра и дълбочина три хиляди метра.
— Други пък твърдят, че Дона го завлякла навътре в морето, преди да го потопи. Плитчините Грейт Бахамас, протокът Олд Бахама край бреговете на Куба.
— Какво мислиш?
— Нищо не мисля — отговори Поатие. — Не си мъча мозъка със стари неща, които нямат нищо общо с мен.
— Тък се занимава с това. И много говори — намеси се Лойд.
— Тък?
— Тъкър Ноа. Ще ти разкаже как корабът потънал пред очите му край рифовете при фара Лобос, дори нещо повече. За пирати, кубинци и плаващи бомби.
— Плаващи бомби? — попита Хилтс.
— Ядрени подводници — обясни Поатие.
— Кой е Тъкър Ноа? — поинтересува се Фин.
— Води туристите на риболов. Известен почти колкото Бонфиш Фоли. Двамата старци са водили на риболов почти всички президенти от времето на Линкълн и Ърнест Хемингуей насам.