Евангелието на Луцифер
- Автор: Кристофър Пол
- Серия: Фин Райън #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Теодора Божилчева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Евангелието на Луцифер». Краткое содержание книги:
Според списъците на пасажерите епископ Аугустус Принчипе бил настанен в апартамент „Гелдърланд Делукс“ на най-горната палуба. Пиер Дево, наричан още Питър Деверо, заемал каюта А-305, едно ниво под основната палуба от лявата страна, на около четирийсет и шест метра от носа на кораба и две палуби под епископ Принчипе. Като се имаше предвид начинът, по който беше потънал корабът, каютата на Деверо се намираше от „външната“ страна на рифа към океана. Мартин Керцнер, предполагаемият агент на израелското разузнаване, пътуващ с фалшив канадски паспорт, бил една палуба под Деверо в каюта Б-616 от вътрешната страна към рифа. За да стигнат от едната каюта до другата, щеше да се наложи да проникнат през един от горните люкове на корпуса, който водеше до централния салон, свързващ двете страни на кораба. Оттам щяха да следват широкото стълбище на салона до апартамента на епископ Принчипе на най-горната палуба, после надолу до каютата на Деверо на палуба А. Ако се наложеше, щяха да използват стълбището на салона, за да се спуснат до палуба Б.
Окажеше ли се, че стълбището е непроходимо, имаха два алтернативни маршрута: единият — надолу по стълбището, свързващо двете палуби; другият — да използват асансьорните шахти отдясно и отляво на салона. На теория беше лесно като детска игра.
— Нали осъзнаваш колко безразсъдно е това? — попита Хилтс. — Досега никога не си се гмуркала в останки на кораб.
— Гмуркала съм се във варовикови кладенци в джунглите на Кинтана Ро. Шейсетметрови — възрази Фин. — Колко дълго можеш да задържиш дъха си, Хилтс?
— Не е там работата — отвърна пилотът.
— Напротив. Използвала съм леководолазен апарат и рибридър, лимитът ми е около седемдесет и пет метра. Като прибавим и това, че съм се гмуркала в пещери, което е също толкова сложно, колкото гмуркането в потънали кораби, ти става ясно.
— Твърде опасно е.
— За жена? Това ли казваш? — сопна се разгорещено Фин.
— Не, разбира се, че не, но…
— Тогава без възражения.
— Ще имам нужда от човек на повърхността.
— Ще имаш нужда и от човек долу. Това е основно правило, знаеш го: никога не се гмуркай сам.
— Това обаче не е някой обезопасен кораб за гмуркане на туристи, Фин. Опасните ръбове няма да са загладени. Не забравяй какво каза Тъкър за акулите. Тигрови, най-опасните и коварни.
— Затова взехме репелент за отблъскване на акули и две въздушни пушки „Меърс“. Спокойно, Хилтс. Мога да се грижа за себе си. В Ро си имах работа със змии, дебели колкото ръката ти, и паяци с размерите на чиния. Да не говорим за огнените мравки и великанските скорпиони. Отпусни се, ще живееш по-дълго — добави тя.
— Добре — промърмори Хилтс, все така угрижен.
Фин се загледа през страничния илюминатор на хидроплана. Неведнъж си беше задавала въпроса защо изобщо трябва да се гмуркат. Шансът да намерят нещо на борда след почти петдесет години беше нищожен. Когато стигнеха там, какво щяха да открият? Дево, или Деверо, очевидно беше открил нещо — доказателство, че Луцифер Африкански някак е пропътувал разстоянието от либийските пустини до централните Съединени щати с евангелието на Луцифер.
Ако мистериозният монах не беше донесъл материален артефакт, за да докаже твърденията си, или не открият ясни указания къде може да се намери този артефакт, щяха да се окажат в задънена улица. Ролф Адамсън и хората му ги бяха натопили за ужасната смърт на Вергадора, за да прикрият истината за убийството на Педраци в пустинята и да компрометират всичко, което можеха да открият за находката на Деверо. Без евангелието или поне без някакви доказателства за местонахождението му, нямаше как да докажат мотива на Адамсън да убие Вергадора и да ги нападне.
Последната им възможност, ако гмуркането се окажеше напразно, беше да отидат в Лорънс, Канзас и да видят дали няма някаква следа от откритието на Деверо там. Нищо чудно да е оставил някаква следа в музея „Уилкокс“ в университета, но отново шансовете бяха нищожни, защото много време беше изтекло оттогава.
— Провери джипиеса — каза Хилтс, взирайки се през предното стъкло. — Би трябвало да сме почти на мястото.
Фин провери данните на малката кутийка, закрепена нависоко от нейната страна на кабината: двайсет и два градуса и двайсет и пет минути на север, седемдесет и седем градуса и четирийсет минути на запад. Тя предаде цифрите на Хилтс.