Евангелието на Луцифер

30.

Лиман Милс би бил идеалният пример за бляскавата американска мечта да преуспееш, само дето не беше американец. Син на британски войник, разжалван, задето отказал да се бие със Северните руски пехотни части, след като прекарал три години в окопите на Франция и Белгия. Милс бил малък, когато семейството му емигрирало в Канада и израснал в Халифакс и Торонто, баща му работел като сервитьор, а майка му ръководела пансион.

В много от интервютата си Милс казва, че не си спомня време, когато да не е искал да стане сервитьор. Рано напуснал училище, работил известно време в „Торонто Стар“ като разносвач, където слушал разкази за Хемингуей и Калахан от предишната война и накрая напуснал вестника, за да постъпи в Кралското военновъздушно брегово командване, където летял и се влюбил в „Груман Уиджън“, четириместен патрулен хидроплан — умален модел на огромния „Пан Ам Клипърс“, който обиколи света.

След войната, женен и с дете на път, Милс постъпил на работа в една рекламна агенция и се специализирал в писането на реклами за алкохол. Това довело до първия му роман с работно заглавие „Отлежали в дъба“, излязъл под името „Етикетът“ — историята на една огромна спиртна фабрика през погледа на познавач; съдбите на няколко поколения, включително и по време на Сухия режим. Цели седемстотин осемдесет и осем страници с единично междуредие.

Когато пет-шест канадски издатели го отхвърлили като твърде „нецензурен“ и „недодялан“, с почти никакво „социално значимо съдържание“, Милс се качил на влака за Ню Йорк с тежащия два килограма ръкопис под мишница. И го продал на първия издател, на когото попаднал на Пето авеню. Единствената забележка на редактора му била да прояви милост към зрението му и към своето и за в бъдеще да печата с двойно междуредие.

Така започнала стремглавата кариера на Лиман Милс като изследовател на хората и баналните неща в ежедневието на пощите („Писмото“), на автомобилостроенето („Колата“), на строителството („Кулата“) и на оръжейната индустрия („Пушката“). По една книга годишно, година след година, в продължение на три десетилетия. Истории, съчинени по простичката формула — секс, приключения, екшън и много интересни факти, вплетени в грабващи сюжети. Както един критик писа: „Лиман Милс може и да не издържи изпитанието на времето като литературна стойност, но със сигурност времето ще отлети с неговите книги в летните дни на плажа“. Критиците му се присмиваха и никой не признаваше, че купува книгите му с меки корици, камо ли с твърди, но някак накрая се оказа, че е продал милионни тиражи, с твърди и меки корици в седемдесет и пет държави, на трийсет и осем езика. Беше написал повече от трийсет мигновени бестселъра, по всеки от които беше направен филм или телевизионен сериал, а в някои случаи и двете. Някъде в този период той се отдаде на старата си любов и откри любовницата си в лицето на JS996, който прекръсти на „Дъфи“, на името на анимационния паток на Уолтър Ланц. Това беше „Уджън“ от времето на Втората световна война, на база в Насау по време на войната, а след края й — в едно гробище за старо желязо в Маями. Възстановяването на стария хидроплан до пълния му блясък се превърна в страстта му на стари години и двамата с многострадалната му съпруга Тери, използваха „Дъфи“-то за полети до Карибите.