Евангелието на Луцифер

— Били сте в открито море по време на такава буря? — потръпна Хилтс.

— Носеше името „Малахат“ — стара риболовна лодка, с която правех курсове.

— На риболов по време на ураган?

— По друга работа. Вие явно никога не сте виждали ураган. Те имат склонността да се появяват изневиделица, също като Дона.

— По каква? — настоя Фин.

— Не ви влиза в работата — отряза я Тъкър Ноа.

— О! — възкликна Фин, изведнъж разбрала за каква работа ставаше дума.

— Оставете това. — Той погледна Поатие. — Оттогава съм се променил — добави сковано.

— Дрън-дрън — засмя се таксиджията. — Променил си само методите си, старче.

— Все едно. — Тъкър Ноа се обърна към Хилтс.

Фотографът махна пренебрежително.

— Няма нищо. През нощта ли беше?

— Точно така.

Симпсън беше споменал единайсет часа, спомни си Фин. Изглежда, че информацията му съвпадаше.

— Откъде разбрахте, че е била точно „Акоста Стар“? — попита Фин.

— Тогава още не знаех — отговори Тъкър Ноа. — Макар че подозирах.

— А по радиочестотите? — попита Хилтс.

— Имах радио, но никой не се обади.

— А и вероятно сте се пазили от радарите.

— Годината беше 1960, млади човече. Радарите не играеха кой знае каква роля. От Залива на прасетата49 ни делеше цяла година. Съмнявам се, че сеньор Кастро е имал и галон излишен бензин за патрулни лодки. „Акоста Стар“ беше факла, не шпионски кораб или каквато и да е било заплаха.

— Опитахте ли се да помогнете?

— Не, стоях настрани. Нямаше признаци на живот, виждаше се, че всички греди за спасителни лодки бяха спуснати, лодките липсваха. Кораб фантом.

— Движеше ли се? — попита Хилтс.

— Трудно ми е да кажа. Вълните бяха големи. Ако не беше ураганът, сигурно можеше да се задържи на повърхността. Стигнах рифовете Лобос точно преди полунощ. Изкарах на брега „Малахат“ и се приютих в кулата точно преди бурята отново да се развилнее.

— Какво стана?

— Очевидно корпусът беше пострадал. Корабът се завъртя като вретено и се разполови при кърмата. Потъна за по-малко от минута.

— А оцелели?

— Както казах, корабът беше силно пострадал. Всички, които са можели да се махнат, очевидно го бяха сторили. На борда нямаше жива душа.

— „Акоста Стар“ е голям кораб. Как така досега никой не го е открил?

— Голям кораб беше, но океанът е по-голям. Аз единствен го видях да потъва. Повечето не биха рекли, че е стигнал толкова на юг или на запад. По всички правила би трябвало да потъне в Езика, както повечето хора предполагат. В глъбините. — Той замълча. — Но не потъна там. — Старецът все тъмния цар, издялан от корал, и го завъртя между възлестите си палец и показалец. — Той е на малко повече от петнайсет клафтера50 — килът му може би е на трийсет метра — и лежи на пясъчното дъно в плитчината на едно място, което наричат Безименния риф. Може да прелетите ниско над водата и да не го видите, освен ако не сте в точното време от деня. Не че това вече има значение.