Евангелието на Луцифер

— Огънят се гаси с огън. Това ли?

— И око за око.

— Империализъм, маскиран като самозащита?

— Нещо подобно. Може да нападнем всички, от Гренада до Афганистан, но ако някой пролее и капка от нашата кръв, това е тероризъм.

— Започнахме да говорим за политика — изрече с усмивка Милс.

— Щях да се изненадам, ако политиката целеше нещо друго, освен големи пари и много власт — заяви Хилтс.

— Адамсън?

— Защо не? — Фотографът сви рамене. — Той използва така нареченото Евангелие на Луцифер като политическо средство да събира поддръжници. Теорията му, че Христос е прекарал последните си дни в истинската обетована земя, в Америка, и това прави американците истинския избран народ.

— Имайки предвид епохата, ще излезе, че членовете на алгонкската53 група са избраният народ, ако мога да се доверя на моите познания за индианските племена.

— Хората от Библейския пояс могат да пропуснат този факт — побърза да добави Хилтс. — Христос е бил американец — чудна платформа за фундаменталистка партия. Според Адамсън Евангелието на Луцифер е липсващото звено в Библията: учението на Христос, предадено лично от него.

— Наистина ли смятате, че заради това е цялата работа?

— Адамсън има подходящото възпитание и амбицията. Освен това разполага с пари да го осъществи. От времето на Рейгън вървим в тази посока. Да върнем Съединените щати към пуританските корени с техните гонения на вещици.

— Все пак е трудно за вярване. Според вас и онзи мъж, Хиснави, е замесен. Либиец и мюсюлманин. Как ще го обясните?

— По същия начин, по който вие обяснявате Иран, Ирак, дори Венецуела и Куба. Петрол. Пари. Сделки. Кой знае? Адамсън е много богат. Неслучайно се е добрал до разрешително да копае в пустинята и целта му не е да открие коптски манастир. Може би Хиснави иска да стане следващият либийски диктатор след Кадафи, който смея да добавя, вече е чукнал прилична възраст.

— Всичко сте навързали — заключи Милс.

Хилтс кимна.

— Много мислих по въпроса.

— А вие, госпожице Райън, къде е вашето място в картинката?

— Не знам точно. Отначало реших, че съм попаднала на погрешното място в погрешното време. Но сега не съм толкова убедена.

— Вярвате ли в историята на господин Хилтс?

— Все още съм с него. А и връзката със Симпсън стана чрез мен или чрез баща ми. Още нямам всички отговори.

— И смятате, че тези отговори може да се крият на „Акоста Стар“?

— Част от тях. Знам само, че времето ни притиска. Паспортите, които използваме, няма да издържат още дълго. Трябва ни доказателство за пред властите. Поне нещо, с което да докажем, че нямаме нищо общо със смъртта на Вергадора. Очевидно корабът е следващата стъпка.

— И аз като вас се питам дали вашият господин Керцнер с канадския паспорт и изчезването на Питър Деверо не са случайно съвпадение — погледна го втренчено Хилтс. — И според мен умирате да научите истината.