Евангелието на Луцифер

— Много сложно — промърмори Хилтс.

— Говорили ли сте някога с правния отдел на някое издателство? Или с някого от персонала на Опра52? Трябва да си вържете гащите, господине, повярвайте ми. — Той се засмя с лека горчивина. — Не съм писал нова книга от години, но все още се налага да говоря с агента ми поне два пъти седмично и горе-долу толкова с адвоката ми. Все се намира кой да ме съди. Последният беше един неграмотен откачалник от рибния пазар „Фултън“ в Ню Йорк, който разпознал себе си в един противен герой.

— Как завърши тази история?

— Адвокатът ми казал на неговия, че ако клиентът му желае да признае публично, че е извършил някои от гадостите, които моят герой вършеше, делото му е в кърпа вързано, както и двайсет години в Осининг.

— Според вас какво всъщност е станало с Питър Деверо? — попита Фин, за да канализира леко лъкатушещия разказ на писателя. — Мислите ли, че наистина е имало връзка между него и Керцнер?

Милс отпи глътка от чая и се облегна на светлите възглавнички.

— Със сигурност се знае, че и двамата имат подозрително минало и не са били спасени и евакуирани във военноморската база в Ки Уест преди урагана. — Той махна към папките на масичката. — Разполагам със списъка.

— Ами епископ Принчипе? Той в списъка ли е?

— Да. Той е един от загиналите в пожара.

— Какво според вас се е случило с тях? — попита Фин.

Възрастният писател се почеса внимателно по главата, сякаш се боеше да не повреди последните няколко кичура коса, които едва се забелязаха върху темето му.

— Скъпа, преди вие и вашият приятел, пилотът, да дойдете и да съсипете фабулата ми със заплетения си разказ, щях да кажа единствено, че просто са загинали при експлозията или в последвалия пожар и са ги пропуснали, но сега не съм сигурен.

— Някой трябва да е броил хората — отбеляза Хилтс. — Струва ми се логична мярка за безопасност.

— Да — отвърна Милс. — Водих дълги разговори по телефона с капитана на „Акоста Стар“ Франциско Кревикас. Той лично е извършил проверката. Няколко души от екипажа са огледали всяка стая, всяка палуба. Работили са по списък. Обясни ми, че след като всички пасажери били свалени, те останали на кораба повече от един час. Каза, че по това време подът на палубата се бил нагрял до червено от пламъците и боята от корпуса се белела на големи парчета. Според него никой не би могъл да оцелее.

— Къде точно е станало?

— На двайсет мили южно и малко на изток от рифовете Кърли Кът. Това е горната част на остров Андрос. Според капитана пожарът избухнал, когато излизали от Езика.