Евангелието на Луцифер

— Идиот — промърмори старецът, а възлестият му пръст побутна напред царя. — За глупак ли ме смята? — Погледна писмото и поклати глава с отвращение.

— Проклет да съм — прошепна Хилтс, загледан в партията шах. — Много прилича на разгрома в Парижката опера.

Сидни Поатие ги запозна, после приседна на широкия планшир на лодката с въздишка.

— Разбирате ли нещо от шах, сър? — попита Тъкър Ноа.

— Малко — отговори Хилтс.

— Какъв е този разгром в Парижката опера? — не се стърпя Фин.

— Прочута партия шах — обясни фотографът. — Един американски шахматист, Пол Морфи, бил предизвикан да играе срещу херцога на Брауншвайг, някакъв граф, и други играчи.

— Граф Изуар, така се казвал — помогна старецът.

В гласа му се долавяше аристократичен английски акцент с напевните нотки на островния говор. Лицето му беше черно и сбръчкано, дори гладката кожа по дланите му беше осеяна с паяжина от линии. Сякаш беше прекарал един век на слънце и това вероятно не беше далеч до истината.

— Точно така. През 1858. Били на „Севилският бръснар“. Морфи бързал да не изпусне останалата част от операта, затова победил двамата мъже, които играели заедно срещу него, в антракта. Морфи бил първият гросмайстор на Америка. Не са имали никакъв шанс срещу него. — Хилтс посочи самоделната дъска. — Ето така свършила партията.

— Имате око на познавач — каза старецът.

— Партията е прочута.

— Само ако знаете нещичко за прочутите партии шах. Не е като да играеш Гранд ауто тефт 4 на плейстейшън — рече Тъкър Ноа.

— Отказах се след версия две — отвърна с усмивка Хилтс.

— Имам много внуци и правнуци, дори неколцина праправнуци — засмя се старецът. — Експерт съм в краденето на коли и убиването на проститутки по улиците на Либърти сити или там, където е сцената на последната версия. Явно в днешни дни това е талант, без който не можеш да минеш, дори и на нашия райски остров.

— Те търсят „Акоста Стар“ — намеси се Сидни Поатие.

Настъпи продължително мълчание.

— Вие сте гмуркачи — изрече с въздишка Тъкър Ноа.

— Не сме — побърза да обясни Фин. — Интересуваме се от един пътник, който е бил на борда по време на последното плаване.

— Роднина?

— Не.

— „Акоста Стар“ не беше галеон, натоварен със злато — предупреди ги Тъкър Ноа. — Беше туристически кораб.

— Знаем — намеси се Хилтс. — Корабът е част от загадка, която се опитваме да решим. Може да се каже, че е на живот и смърт — добави със смръщена физиономия.