Евангелието на Луцифер
- Автор: Кристофър Пол
- Серия: Фин Райън #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Теодора Божилчева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Евангелието на Луцифер». Краткое содержание книги:
Писателят вдигна чашата, лапна едно кубче лед и го схруска със забележително здравите за възрастта си зъби, после го преглътна. Остави рязко чашата, която изтропа върху стъклото.
— Имаме нужда от нещо по-силно. — Усмихна се и погледна през рамо.
Прислужникът Артър изникна мигновено.
— Да, сър?
— Артър, имаме ли „Кълик“ в хладилника?
— Разбира се, сър.
— Защо не ни донесеш по бутилка? — предложи Милс. — А после с новите ми приятели ще поработим.
31.
Хидропланът летеше ниско над тъмните сини води на Карибско море със скорост малко над сто възела, издутата част на корпуса на фюзелажа се носеше на по-малко от сто и петдесет метра над спокойната вълниста морска повърхност. Небето над издигнатите крила беше почти кристално, а непрекъснатата линия на хоризонта се виждаше ясно, нарушавана единствено от приближаващия се от запад тъмен и заплашителен силует на острова.
Двата големи двигателя на „Дъфи“-то изпълваха пилотската кабина с непрекъснато мощно бръмчене и хидропланът сякаш летеше от само себе си. Пръстите на Хилтс почти не упражняваха натиск върху старомодния щурвал и рядко се налагаше да натисне някое копче или да регулира клапаните над главата си. Намираха се на час и половина от Холабак Кей и продължаваха да летят на юг към Езика на океана.
Бяха прекарали по-голямата част от седмицата в приготовления за гмуркането в „Акоста Стар“, сновейки напред-назад между Холабак Кей и Насау. Екипировката, която събраха, включваше яркожълт водолазен апарат тип рибридър54 „Инспирейшън CCR“, качен в товарния отсек зад тях. Ходиха до библиотеката и музея на Шърли стрийт и прегледаха архива на „Насау Гардиън“ за статии, посветени на „Акоста Стар“ и подробности за потъването му преди почти петдесет години. Освен това прекараха доста време с Тъкър Ноа, записвайки си указанията му за района около мястото на гмуркането, после свериха данните с личната картографска библиотека на Лиман Милс. Според стария риболовец едва ли щяха да се затруднят да открият кораба, ако знаеха какво да търсят; той беше запаметил съвсем точни ориентири от стария фар и макар потъналият корпус да беше скрит в сянката на рифа по двайсет и три часа на денонощие, имаше няколко идентификационни маркера на самия риф, погледнати от въздуха, които щяха да им помогнат да определят точното място в рамките на няколкостотин метра. Според изчисленията на Ноа, ако се гмурнеха само на дванайсет метра, щяха да стъпят на горната палуба на кораба.
През годините Лиман Милс беше събрал внушителна колекция от документи за „Акоста Стар“ — стари рекламни брошури, разписания и списъци на пасажери, инженерни скици на конструкцията на кораба и пет-шест албума от пасажери, пътували на него по различно време. Един от най-полезните беше подробна тетрадка с изрезки, принадлежала на Паулус Бугартс или Пол Богарт, както той обичал да го наричат, наполовина холандец, наполовина американец, професионално свързан с кораба през почти всичките му превъплъщения. Фин, Хилтс, Лиман Милс и Тъкър Ноа използваха цялата събрана информация и прекараха няколко дни и нощи в изготвяне на стратегия за проникването в потъналия съд.
„Акоста Стар“ си оставаше най-големият плавателен съд, потънал в Карибско море. С площта си от 234 метра и 37 000 тона тегло, корабът бе дълъг 46 метра и тежеше с 1800 тона повече от най-близкия си съперник, „Бианка С.“, корабокруширал край бреговете на Гренада. По стандартите за гмуркане в потънали кораби „Акоста Стар“ беше чудовище и като всяко чудовище, към него трябваше да се подходи с внимание, предпазливо и с голяма доза респект. Кораб, широк трийсет метра и с дължина на две и половина футболни игрища, на дневна светлина можеше да бъде сбъркан с платформа. След петдесет години престой на трийсет метра в мрака на дълбините, съдът щеше да е много опасен, с режещи ръбове и лабиринт от напластени корали.
На теория гмуркането не поставяше пред тях неразрешими проблеми. Разстоянието до дъното беше трийсет метра в чисти води и всеки що-годе обучен леководолаз можеше да го достигне. С рибридърите времето им под вода се утрояваше в сравнение с обикновените бутилки — повече от три часа, а с непрекъснатото смесване на кислород и азот, нямаше да им се налага да декомпресират при изплуването. Щяха да носят маски, осигуряващи им телефонна връзка и контакт под водата. Разполагаха с най-доброто осветление върху бутилките, както и с фенери. Имаха дори портативен магнитометър на „ГЕМ систъмс“, който щеше да запищи в близост до останките на кораба и на мига да определи точното местоположение чрез глобалната система за позициониране.
54
Вид водолазна екипировка, която снабдява с кислород за дишане и рециклира издишаните газове, така намалява обема и олекотява екипировката и удължава престоя при гмуркане. — Б.пр.