Петимата велики воини
- Автор: Райли Матю
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Петимата велики воини». Краткое содержание книги:
Капаните се задействаха последователно — даваха ти възможност да стигнеш до целта си, но даваха и на лавата четири възможности да те настигне на връщане.
Единият наблюдател извика:
— Добре, минавате по моста и тръгвате по стълбището към…
Гласът му секна. Астро се обърна, погледна нагоре и назад — и видя как главите на двамата наблюдатели изчезват в кървави пръски. Телата им се килнаха напред и полетяха към Катраненото езеро.
— Какво… — почна войникът от ГЕСГ зад Астро миг преди също да бъде улучен и да излети от тесния мост. Падна в катрана и клокочещата черна маса го повлече надолу.
Един куршум профуча покрай главата на Астро и той успя да различи проблясъка от дуло — или може би две? — високо горе, недалеч от портала от отсрещната страна на кратера.
Още двама японски снайперисти.
Снайперисти, които ги бяха чакали да стигнат дотук, преди да открият огън…
— Под обстрел сме! — извика Рапирата по микрофона на гърлото си. — Трябва ни прикритие! Осигурете ни прикритие, по дяволите!
Джак с ужас гледаше как екипът влиза право в капана.
Цялата ситуация му се изясни.
Японците имаха още хора!
Бяха изчакали търпеливо хората на Вълка да задействат системата капани на кулите. Бяха елиминирали наблюдателите и сега довършваха самия екип.
После осъзна нещо още по-важно.
Това бе единствената им възможност да се доберат до Стълба.
Стълбът трябваше да бъде поставен на мястото му преди зазоряване. Ако не го вземеха сега, японците щяха да излязат победители и светът беше обречен.
Сега беше единственият им шанс.
Джак рязко се върна в действителността и насочи вниманието си към кулите.
Свистяха куршуми.
Още един от хората на Вълка падна в зловонното катранено езеро.
Лавата продължаваше да се излива от върховете на първите две кули и да се стича на ручейчета по криволичещите канали.
Рапирата крещеше по радиото:
— … прикритие, по дяволите!
— Там! — викна Зоуи и посочи, и Джак видя двамата японски снайперисти — на другия проход, откъм Върха — точно когато един от тях стреля точно към него.
На крачка от Джак дясното ухо на Вълка избухна в кървави пръски, а мъжът до него рухна, улучен в окото.
— Стреляйте! — извика Вълка.
И насред всичко това, насред всички куршуми, крясъци и стичаща се лава, Джак Уест-младши се хвърли в действие.
Грабна своя MP-7 и автомата MP-5 на убития до него и извика:
— Зоуи! Взимай карабината и идвай с мен! Лили, скрий се някъде и не се показвай!
После се втурна напред — с бялата тениска, дочените панталони и пожарникарската каска. Изкуствената му лява ръка проблясваше. Зоуи хукна след него.
Проехтяха още изстрели. Двамата се носеха нагоре и надолу през лабиринта външни стълби на първата кула.
Стигнаха до един ъгъл. Следващото стълбище продължаваше около него и под тесен мост към следващата кула.
А на моста стрелците от отсрещния портал унищожаваха екипа на Астро — още двама от войниците от ГЕСГ бяха улучени. Астро и Рапирата, изправени пред превъзхождаща ги огнева мощ, се мъчеха да намерят прикритие зад мъртвите си другари и стреляха безполезно с пистолетите си към снайперистите.
— Зоуи! — извика Джак. — Един изстрел и продължаваме!
Зачака, притиснат до стената, а Зоуи коленичи зад него, насочи беретата и се прицели в стрелците при портала.
Стреля.
Единият снайперист отлетя назад.
— Страхотен изстрел! — извика Джак. — Давай сега напред!
И отново се втурнаха нагоре и надолу по стълбите на първата кула. Вече бяха мишена само за един снайперист, но изведнъж Джак осъзна, че със Зоуи са свалили якетата си — якетата, в които бяха техните „косове“. Нямаха абсолютно никаква защита.
Имаше и още една причина за тревоги — високо над тях лавата продължаваше да се стича надолу, струите й се виеха по каналите като светещи змии.
Стигнаха до последния ъгъл преди моста, на крачка от огневата линия.
— Добре — каза Джак на Зоуи. — Пак имаш един изстрел. Когато изтичам на моста, на онзи ще му трябват около две секунди, за да се прицели в мен. През това време ще го свалиш.
— Ами ако не улуча?
— Трябва, Зоуи. Или ти застрелваш него, или той застрелва мен. Готови… сега!
Джак изскочи от прикритието и се втурна по моста, като стреляше и с двата автомата едновременно.